Марк Хименес - Отвличането

- Колко време изкарахте като военнопленник? - Пол­ковникът си придаде вид на изненадан и Девро отговори на неизказания му въпрос: - Агент Рандъл е видял белезите по гърба ви при детектора на лъжата.

Полковникът кимна.

- Шест месеца. Недостатъчно, за да свикне човек.

- В „Ханой Хилтън“ ли?

Той поклати глава.

- В лагера, „Сан Би“. След бягството ни Северновиетнамската армия затвори всички лагери и премести всички американци в Ханой.

Изведнъж Девро осъзна защо името Бен Брайс му се струваше познато.

- Сещам се кой сте. Вие сте спасили онези пилоти. - Той замълча и се вгледа в полковника. - Спасили сте много вой­ници през онзи ден.

Полковник Брайс не показа никакви емоции. Той отвър­на поглед и присви очи, сякаш се опитваше да фокусира не­що в далечината. Или в миналото. Когато заговори отново, гласът му беше тих:

- Командир Рон Портър.

- Кой?

Той отново погледна Девро:

- Един от пилотите, сега лети от Албъкърки.

- Заслужили сте си почетния медал за храброст.

Полковникът взе листовете, изправи се и каза:

- Да речем, - И излезе от стаята.

Шест месеца преди деня, в който влезе във военноплен- ническия лагер „Сан Би“ в Северен Виетнам, полковник Бен Брайс живееше във виетнамската джунгла с монтанярите, коренните жители на страната, доста наподобяващи амери­канските индианци. Мъжете носеха препаски; бронзовите им тела бяха слаби и мускулести, чертите на лицата им - суро­ви и изсечени, но хуморът и интелигентността не им бяха чужди. Възрастните туземци свободно говореха френски, който бяха усвоили, когато злочестите носители на този език безуспешно се бяха опитали да колонизират Виетнам. Единайсет милиона души смятаха Виетнам за своя родина; монтанярите наброяваха един милион, разпръснати сред множество племена. Племето на Бен беше седанг.

При първото назначение във Виетнам основната мисия на зелените барети беше да организират племената на монтанярите в граждански защитни формирования, за да възпрат проникването на комунистите в Южен Виетнам през западните граници с Лаос и Камбоджа. Задачата на Бен беше да обучи партизаните от седанг на военна такти­ка, но в крайна сметка по-скоро седанг го научиха на мно­го неща: как да се изхранва от земята, как да проследява дивеч и войниците на Виетконг в планините, които се из­дигаха на повече от две хиляди метра височина, и в гъста­та джунгла, която покриваше долините, и как да се при­движва през нощта като сянка. Племето седанг бяха роде­ни ловци и убийци и той се превърна в един от тях. Те до­ри му подариха ръчно изработена пиринчена гривна, коя­то символизираше принадлежността му към племето и бе­ше голяма чест за един бял мъж. Бен Брайс се беше превърнал в„коренен жител“.

Изпълняваха операция в Северен Виетнам точно на се­демнайсетия паралел - който разделяше Виетнам на Севе­рен и Южен, на комунистически и свободен, - когато забе­лязаха американски самолет „Фантом F-4“, който летеше ниско над главите им и изпускаше дим. Беше ударен по вре­ме на нападение над Ханой. Двучленният екипаж катапулти­ра точно преди самолетът да се разбие и да избухне в пла­мъци; двата парашута се отвориха и Бен и монтанярите хук­наха към американците. Пристигнаха прекалено късно: вой­ниците от Северновиетнамската армия ги бяха заловили.

Отведоха ги във военнопленническия лагер „Сан Би“. В тихи нощи Бен дочуваше смразяващите викове на измъчва­ните американци от лагера, който се намираше на около петстотин метра. Една сутрин Бен ги чу да пеят „Бог да благослови Америка“. Заедно с монтанярите Бен планира да освободят американците, което изискваше самият той да бъде пленен. Войниците от Северновиетнамската армия имаха изрична заповед да убиват американските военно­пленници при опит за бягство. Успешното бягство можеше да се осъществи единствено с помощ отвън.

Сега, след шестмесечно военнопленничество. той щеше да избяга заедно със сто американски пилоти с помощта на монтанярите. Бен Брайс също ги беше научил на няколко неща, сред които и как да използват експлозиви С-4. Заед­но бяха разрушавали складове за оръжие на врага, бяха прекъсвали конвои с провизии по линията Хо Ши Мин, бя­ха залагали засади на виетконговци, бяха убивали офицери на Северновиетнамската армия, бяха изпращали коорди­нати за бомбените нападения на самолетите Б-52 и бяха успели да освободят онзи ловък военен шофьор, пленен в Лаос.

Днес щяха да спасят американските военнопленници.