Марк Хименес - Отвличането

ЗАБЕЛЕЖКИ

Грейси Ан Брайс е с мускулесто телосложение, светла ко­жа и къса коса. По лактите й може да има пресни охлузвания.

НАГРАДА

Родителите на Грейси Ан Брайс предлагат награда от двайсет и пет милиона долара за информация, водеща до откриването й.

Приканваме гражданите, които разполагат със сведения по случая, да не предприемат никакви самостоятелни дейст­вия, а незабавно да се свържат с най-близкия офис на ФБР или друга местна правоохранителна агенция. Всички, които смятат, че са разпознали жертвата извън пределите на САЩ, моля да се свържат с най-близкото американско по­солство или консулство.

Елизабет хвана монитора е две ръце и допря лицето си i до образа на дъщеря си.

- Вземи парите! Пусни я! Моля те!

Всяко отвлечено от непознат дете задължително получа­ва кратък репортаж в сутрешните програми на телевизиите и се споменава във вечерните новини. Когато обаче майката на детето обяви награда от двайсет и пет милиона дола­ра за главата на похитителя, жив или мъртъв, това се пре­връща във водеща новина.

По нареждане от централата специален агент Юджийн Девро беше дал интервюта на живо за вечерните новини на телевизионните мрежи. На възражението му, че е прекале­но зает с търсенето на момичето, му беше отговорено, че нареждането идва лично от директора на ФБР Уайт. Висши­те чиновници от Бюрото обичаха агентите им - особено онези като него, които умееха да се изразяват - да се появя­ват по телевизията. Беше добра реклама. И подпомагаше бюджета за следващата година.

Девро въздъхна; разследването му се беше превърнало в проклето съпътстващо шоу за двайсет и пет милиона долара.

Когато се върна в командния център, простатата го бо­леше зверски, все едно някой е заврял в задника му горел­ка. Отпусна се в стола и непрекъснато се местеше ту на левия си хълбок, ту на десния, за да не притиска възпале­ната жлеза, и в същото време разглеждаше последните сведения. Все още не попадаше на следа, която да му зву­чи достоверно.

- Простатата ли?

Девро вдигна поглед и видя полковник Брайс.

- Познавам позата - поясни полковникът.

- И вие ли страдате?

Полковникът кимна.

- Опитайте със семе от плода на сао палмето, облекча­ва болката. Продава се във всички магазини за здравослов­ни храни.

- Чувал съм, че има такива магазини.

Полковникът посочи купчината листове.

- Открихте ли нещо?

- Да, около две хиляди души са я видели - отвърна Де- вро. - След още няколко дни ще знаем къде точно живеят всички руси момичета със сини очи от югозападните щати.

- Мислиш, че ламтят за парите?

- За съжаление да, полковник. - Полковникът седна в близкия стол; Девро премести тежестта си на другия хъл­бок. - Награда от няколко хиляди долара може да се окаже ефикасна, но двайсет и пет милиона са съвсем друго нещо. Две хиляди сигнала означава да изгубим прекалено много време в проследяване на фалшивите. - Той сложи ръката си върху купчината. - Но ако се окаже, че тук има една истин­ска следа?

- Може ли да погледна?

- Разбира се. Ето тези съм ги прегледал. - Девро побут­на купчина хартия към полковник Брайс и се прозя.

- Нужен ви е сън. Позволете на простатата ви да отпо- чине.

- Ще спя, след като намерим Грейси.

Полковникът го погледна в очите.

- Вие сте добър човек.

- А вие сте били велик войник.

Полковникът не отговори. Настъпи неловка тишина, за­това Девро я наруши, изповядвайки се на един американски герой:

- Аз не бях. Просто исках да се върна у дома. Оставаха ми деветнайсет дена. Бях на пост и си мислех, че ще бъда последният американски войник, който ще умре във Виет­нам, когато някакъв виетконговец изскочи иззад едно дърво на два метра пред мен с насочен пистолет. Мъртъв съм. Са­мо че пистолетът му засече - беше някакъв скапан стар модел със затвор. Вдигнах моята М-16 и го застрелях. Като се приближих, видях, че е почти дете, на около четиринайсет години. - Девро беше прекалено засрамен, за да погледне полковника в очите. — През по-голямата част от съзнател­ния си живот съм носил оръжие, но това беше единствени­ят път, когато съм убивал човешко същество. - Той замъл­ча и поклати глава. - Явно и двамата споделихме по нещо. На никого не съм разказвал това, дори на съпругата ми.

Полковникът прошепна едва чуто:

- Не е лесно да говориш за убийство... или да живееш с него.

Двамата замълчаха, унесени в мисли за войните и смъртта, но Девро отново наруши тишината: