Марк Хименес - Отвличането

- Но не си сигурен, нали?

- Не, Сам, не съм сигурен.

- Значи ми го казваш само за да ме успокоиш, защото съм едно глупаво дете.

Джон прегърна малкия си син, който представляваше не­опровержимо доказателство, че клонирането съществува.

- Сам, първо, коефициентът ти на интелигентност е сто и шейсет, така че не си никак глупав, и второ, казвам ти го, защото вярвам, че Грейси ще се върне.

- Защо?

- Защо какво?

- Защо вярваш, че ще се върне?

Олеле! Сам беше като „Майкрософт настъпващ сре­щу конкуренцията!

- Ами... защото вярвам.

- В Бог ли?

- Ъъъ, да, точно така.

- Значи вярваш в Бог?

Джон се поколеба. Всъщност не беше сигурен, че вярва в Бог. Като дете Малкия Джони Брайс често беше молил Бог да го спаси от побоищата на момчетата, но той не му беше помогнал. А Джон Р. Брайс не беше прекарвал особе­но много време през съзнателния си живот в мисли за Бог, тъй като беше достатъчно зает с докторската си дисертация, а след това с кода за своето компютърно приложение уби­ец, а сега пък с акциите. Ходеше на църква с децата само за­щото майка му щеше да бъде разочарована, ако не го пра­веше. Ако Сам му беше задал този въпрос само преди сед­мица, той щеше да превключи на режим отбягване и да му отговори като по-голям брат:

- Виж, приятелче, Бог е един труден философски избор, който всеки хуманоид трябва да направи за себе си, като например дали да ползваш „Уиндоус“ или „Мак“. Не се при­теснявай за тези сериозни неща сега, изчакай да пораснеш и да си създадеш собствена компания. Я да отидем в кухнята и да хапнем сладолед.

Това беше ролята, която беше играл пред децата си през всичките тези години, ролята, която предпочиташе - на по- голям брат, на приятел. От Джон Р. Брайс не се искаше ни­що повече. А и с Елизабет в къщата ролята на мъжа вече бе­ше заета.

Сега обаче, като гледаше очите на Сам, той осъзна, че детето има нужда от нещо повече.

В офиса си Джон беше Големия Кахуна, защото винаги имаше отговора на най-трудните технически въпроси на подчинените си. Техните въпроси обаче бледнееха пред въ­проса на Сам за Бог. Отговорът не присъстваше в нито ед­но помощно меню. Джон искаше да каже нещо от сорта на „По дяволите, нямам никаква представа дали Бог същест­вува“. Петгодишният му син обаче нямаше нужда от по-голям брат, той имаше нужда от зрял баща. И затова Джон го излъга:

- Естествено, че вярвам в Бог.

- Но не знаеш със сигурност дали Бог съществува, нали? В смисъл, че нямаш неопровержими доказателства, на­ли?

- Да.

- И все пак вярваш, че Бог е истински?

- Да. - Втората лъжа не изискваше толкова размисъл.

- Значи вярваш, че Грейси ще се върне, защото вярваш в Бог и Бог се грижи за децата, така ли?

- Точно така - отвърна Джон механично.

- Ето затова реших, че Бог е фалшив.

- Сам, не говори така, Бог не е фалшив.

- Ами ако на Бог му трябва толкова много време, за да спаси Грейси, защо е позволил на онзи кретен да я вземе?

Джон се предаде:

- Не знам, Сам.

Сам се намръщи и каза:

- Мислиш ли, че този кретен иска повече от двайсет и пет милиона долара, за да я пусне?

- Не знам...

За момент Сам се вгледа в Джон и после каза:

- Лицето ти изглежда по-добре. Оттогава, когато мама те фрасна.

- Моля те, вземи парите.

Елизабет докосна образа на дъщеря си на компютърния екран и нежно проследи очертанията на лицето й. Беше влязла в сайта на ФБР в страницата за отвлечени и изчезна­ли лица. Имаше две колони със снимки и имената на деца, отвлечени в Сагино, щата Тексас, Делтона, щата Флорида, Санта Фе, щата Ню Мексико, Орегон, щата Орегон, Джаксън, щата Тенеси, Оклахома Сити, щата Оклахома, Чикаго, щата Илиной, Сан Луис Обиспо, щата Калифорния, Лае Вегас, щата Невада...

Къде в Америка децата бяха в безопасност?

Тя кликна върху образа на дъщеря си. Появи се същата снимка на Грейс върху страница, на която пишеше:

ОТВЛИЧАНЕ

Поуст Оук,

Тексас Грейси

Ан Брайс

ОПИСАНИЕ

Възраст:10 Месторождение:Далас, Тексас

Пол:женски Коса:къса, руса

Ръст:140 см Очи:сини

Тегло:36 кг Раса:бяла

ПОДРОБНОСТИ

Грейси Ан Брайс е била отвлечена след футболен мач, в който е взела участие, около шест часа вечерта в петък, 7 април, в парка в Поуст Оук, Брайъруик Фармс, Тексас. По­следно е видяна облечена във футболен екип, златиста фла­нелка с надпис „Торнадо“ отпред и цифрата 9 отзад, сини шорти, сини чорапи и бели маратонки „Лото“. Носела е сре­бърно синджирче с висулка звезда. Най-вероятно я е отвля­къл бял мъж на възраст между двайсет и трийсет години, деветдесет-сто килограма, руса коса, сини очи, карирана ри­за и черна бейзболна шапка. В парка е потърсил Грейси по име.