Марк Хименес - Отвличането

Елизабет се приведе леко и отправи към камерата своя най-застрашителен поглед, с който стряскаше свидетелите на обвинението.

- Защото ако не приемеш тази сделка, ако не пуснеш дъ­щеря ми до крайния срок или ако не можеш да я пуснеш, за­щото си я убил, чуй ме добре: мъртъв си. Предлагам за гла­вата ти награда, точно както правителството предложи на­града за главата на Осама Бин Ладен, Тя ще влезе в сила ед­на минута след полунощ в петък и ще платим двайсет и пет милиона долара на всеки, който те проследи и убие като долно животно, каквото си. Чуй и това: няма да влезеш в затвора, за да излежиш няколко години и като те освободят, да насилиш друго момиченце! Това просто няма да се слу­чи! Или ще освободиш дъщеря ми, или си мъртъв! Изборът е твой.

Диан от Ню Йорк изгуби самообладание.

- Мисис Брайс! Това е национална телевизия! Не може­те...

Елизабет изрече заключителните си думи:

- Приеми сделката. Вземи парите. Върни ни Грейс.

Елизабет щеше да повтори офертата си и в сутрешните блокове на останалите национални телевизии.

- Не е ли страхотно! Сдобихме се с космически джак­пот! - изкрещя кметът и запрати преспапието към стената на кабинета си. Имаше доста чевръст замах за килограмите си. Началникът на полицията Пол Райън се отдръпна, но продължи да гледа майката на екрана и да търпи изблиците на кмета.

- Двайсет и пет милиона! С толкова пари тя просто га­рантира, че детето й ще е по новините всеки божи ден!

Този път негова милост изля гнева си, като захвърли тел- бода,

- И ние също ще бъдем по новините, докато не открие­те трупа или убиеца.

- Имаш предвид похитителя.

- Имам предвид убиеца. Тя е мъртва, както каза онзи ре­портер, и ти го знаеш. По дяволите, Пол, намери този пер- верзник.

- Проверяваме всички извършители на сексуални пре­стъпления в областта, но...

Кметът тикна дебелия си пръст в лицето на Райън.

- Никакво „но“, Пол! Намери го, арестувай го и ни из­мъкни от националния ефир! Иначе си търси работа.

Пол Райън излезе от кабинета на кмета, представяйки си как седи в количка за голф с примигваща жълта лампа и ка­ра из някой паркинг по дванайсет часа на ден, и се зачуди ка­къв ли пенсионен план предлагаха в „Уолмарт“ на пазачите си.

- Имате ли двайсет и пет милиона долара в брой? - по­пита специален агент Юджийн Девро.

Елизабет отговори, без да го поглежда.

- Съпругът ми уреди кредит. Обявил е акциите си за продажба. След два дни компанията му ще струва един ми­лиард долара. Да, имаме ги.

Още преди образът на майката да е изчезнал от екрана, всички факсове в командния център забълваха хартия, всич­ки лампички на телефонните линии засвяткаха и една дузи­на федерални агенти светкавично започнаха да вкарват дан­ни в компютрите.

- Видели сте я в Хюстън?

- Сигурни ли сте че е била тя? Къде в Оклахома?

- Арканзас?

- Луизиана?

- Мексико? Щатът Ню Мексико или държавата Мекси­ко?

Девро лично щеше да провери анализите на компютъра и да прецени кои нишки да проследят. С цялата си душа се надяваше да са истински, но разумът му подсказваше, че са безплодни обаждания от разни маниаци, преследващи на­градата, които докладваха за всяко русокосо момиче, попаднало пред погледа им, с надеждата, че ще уцелят като на лотария.

Чу как агент Флойд казва в телефона:

- Не, госпожо, не можете да получите част от наградата за „логично“ предположение. Това не е лотария.

Агент Йоргенсон казваше:

- И с кого е тя? Мъж и жена? И вие в момента сте с тях в магазин в Абилин? Чувам глас да казва „мамо“. Това мо­мичето ли е? Ако детето казва на жената „мамо“, то тя на­истина му е майка, госпожо.

- Е, мисис Брайс - обърна се Девро към майката на Грейс, - получихме близо петстотин обаждания през двата часа, откакто обявихте наградата.

- Чудесно.

- Не, госпожо, не е чудесно. При този наплив няма да имам достатъчно служители да отсея толкова много следи.

Майката погледна Девро, като че ли току-що му беше разказала виц, който той не можеше да схване.

- Не очаквам това от вас. Грейс не се разхожда из някой магазин. Да не мислите, че той й купува нови шорти? Ако е жива, тя е с него. Предложих наградата, за да го накарам да я пусне. Това е единственият шанс да си я върнем жива и вие го знаете.

Девро си припомни собственото си правило: споровете с майката нямаше да го приближат и на сантиметър до от­криването на момичето, нито до залавянето на похитителя. А и без това най-вероятно детето вече беше мъртво.