Марк Хименес - Отвличането

Джон беше разигравал различни версии на този сцена­рий поне веднъж дневно през последните деветнайсет годи­ни, създавайки го по време на първото си пътуване до Ма- еачусетския технологичен институт, когато си беше поста­вил за цел да стане милиардер, преди да навърши четирийсет, Многократно беше допълвал сценария, а жената на Лутър Рей се беше появила преди няколко години.

Ето защо Джон имаше фикс идея да стане милиардер. При този фондов пазар и бума в недвижимите имоти буквално всички бяха милионери. Но да станеш милиардер за един ден като момчетата от „Гугъл“ - ето това би накарало всеки вестник в страната - дори онзи в неизвестното затън­тено градче някъде в Алабама - да отрази новината.

Сега обаче Лутър Рей щеше да го гледа по телевизията; щеше да научи, че дъщеря му е била отвлечена в обществен парк, докато той е бил там, и щеше да се произнесе:

- Никой перверзник не би отвлякъл Ели Мей, докато аз съм наблизо, какво остава да се измъкне жив. Малкия Джо­ни Брайс има кинти, но не е истински мъж. И никога не е бил. - И жена му щеше да кима в знак на безусловно съгла­сие.

И щяха да бъдат прави.

- Мисис Брайс!

Елизабет откъсна очи от Джон и се съсредоточи върху предстоящата задача и невзрачния асистент-режисьор, кой­то стоеше пред нея. Беше се привел с ръце на коленете, доближил кръглото си лице на две педи от нейното.

- Ще има встъпителна част, три минути. - Той показа три пръста и след това посочи един телевизионен екран от­страни. - Можете да гледате тук. След това Диан ще ви интервюира на живо.

Този път вдигна четири пръста.

- Четири минути, след това реклами. Когато дам сиг­нал, млъквате. Не говорете повече, защото ще ви отрежем.

Когато асистент-режисьорът се махна от полезрението й, Елизабет се оказа точно срещу агент Девро, който стоеше зад камерите, облегнат на вратата, и я гледаше втренче­но. Майната ви, смотлъовци от ФБР! Вие не намерихте дъщеря ми!

- Тишина! - изкрещя асистент-режисьорът и посочи те­левизионния екран.

Затекоха първите кадри от сутрешния блок. Водещият представи репортера от Тексас, застанал на предната мора­ва, със значка на Грейси на ревера. Зад него се извисяваше огромната къща.

- Диан, Грейси Ан Брайс е десетгодишна - на екрана се появи снимката на Грейси по футболен екип - и днес не е сред нас. Била е отвлечена от рус мъж с черна шапка и кари­рана риза след футболния мач в петък вечерта тук, в Поуст Оук, Тексас, богат квартал на шейсет километра от Далас. Имението зад мен, в което живее семейството й, се оценява на три милиона долара - обичайна гледка в този богаташки квартал.

На екрана течеше репортаж за Брайъруик Фармс, показ­ващ медийния цирк пред дома им. Гласът на репортера обясняваше:

- Паркът, където е била отвлечена, е превърнат в импро­визиран мемориал на Грейси. - Сега на екрана се появиха кадри от парка и павилиона, плакатът на Грейси, цветята. - Децата са донесли букети и листчета с молитви за приятел­ката си. Миналата нощ там се проведе бдение на свещи. Стотици жители се събраха да се молят Грейси да се върне невредима. Отвличането й е потресло обитателите на квар­тала.

Появява се разтревоженото лице на съсед.

- Това не би трябвало да се случва в такъв квартал. Тук би трябвало да сме в безопасност.

Репортерът изтъква усилията да бъде намерена Грейси на фона на още кадри.

- Агенти от ФБР и местната полиция безуспешно тър­сят Грейси вече повече от два дни. От нея няма друга следа освен футболните й шорти и едната й маратонка, които бя­ха открити от специално обучени кучета в събота. Центърът за издирване „Хайди“ организира масирана доброволна акция за претърсването на полетата и фермерските земи в покрайнините на града.

На монитора се появиха хора, които се прегръщаха и бършеха сълзите от лицата си.

- Тук сме, защото нашето дете може да е следващото - каза един от участниците в акцията.

- В училището на Грейси - текат кадри от двора на на- чалното училище в Брайъруик Фармс - днес родителите ся­каш не смеят да изпуснат децата си от поглед.

Появява се лицето на млада жена, а под него - надпис „Нора Ъндъруд, учителка на Грейси от четвърти клас“:

- В нашето училище обикновено не се молим, но днес всички се молят.

Показват в близък план Ейми Апълуайт, директор на училището.

- Поканихме психолози, за да могат децата да разгова­рят с тях, да споделят страховете си.

Камерата се връща към репортера пред къщата им, хва­нал листовката със снимката на Грейси.