Марк Хименес - Отвличането

- Диан, приятели и съседи са разпространили хиляди подобни листовки из целия район, както и хиляди розови панделки, за да изкажат подкрепата си. Националният цен­тър за изчезнали и малтретирани деца е качил снимка на Грейси в своя сайт. Също и ФБР. Лицето й ще бъде видяно по целия свят. Случаят се третира като похищение от непо­знат. ФБР са изключили всякакво участие на семейството след проведените тестове с детектор на лъжата. Родителите на Грейси се надяват на най-доброто, но се страхуват от най-лошото. Повечето деца, отвлечени от непознати, нами­рат смъртта си до няколко часа. Грейси е изчезнала преди повече от шейсет часа. Това е от мен. Диан?

Елизабет извърна поглед и видя Сам, седнал на дивана в задната част на стаята, който гледаше екрана с каменно лице. Съзря страха в очите му. Къде е тъпата Хилда? Ели­забет се опита да привлече вниманието на Сам, за да му направи знак да излезе, но онзи невзрачен асистент- режисьор отново ръкомахаше и сочеше екрана. Елизабет погледна монитора.

Видя загриженото лице на Диан, водещата от Ню Йорк, която беше сложила показалеца си пред стиснати устни и бавно и тъжно поклащаше глава. Каква съпричастност тол­кова рано сутринта, помисли си Елизабет, и то точно преди материала, посветен на липосукцията. Сега тя щеше да ин­тервюира притеснените и облени в сълзи родители, покор- но хленчещи и молещи по националната телевизия дъщеря им да бъде върната, което щеше направо да качи главолом- но рейтинга на медията. Това беше сценарият. Така трябва­ше да протекат нещата.

Е, Диан, дръж се, приятелко, защото днешният ти сутрешен блок ще бъде по-различен.

Диан от Ню Йорк:

- С нас тази сутрин от дома им в предградие на Далас, Тексас, са родителите на Грейси, Джон и Елизабет Брайс.

Невзрачното асистентче ги посочи; камерите оживяха.

- Джон Брайс е основател на компанията „БрайсУер- точка-ком“, която след два дни става публична, и той миг­новено ще се превърне в поредния милиардер от сферата на високите технологии. Елизабет Брайс е известен адвокат по наказателни дела от Далас. Мистър Брайс, отвличането на дъщеря ви е на първа страница в днешния брой на „Уол- стрийт Джърнъл“. Деляха ви само няколко дни от мечтата ви, но сега дъщеря ви е отвлечена. Това сигурно е тежък удар за вас. Как се чувствате?

По дяволите, помисли си Елизабет, подготвяйки се за поредното високотехнологично бръщолевене на Джон по националната телевизия, нещо от сорта на „Диан, цялата ми система е изпържена! Някакъв откача/шик е деинсталирал дъщеря ми от мрежата, а това е изключително нагло и гру­бо!“

Джон обаче вдигна очи към камерата и тихо каза:

- Чувствам се съкрушен.

Елизабет отново погледна съпруга си и видя един непо­знат.

Диан от Ню Йорк:

- Защо според вас похитителят е оставил шортите и ма­ратонката на Грейси в гората?

Елизабет отчаяно се мъчеше да спре сълзите си. Отгово­рът на Джон я срази:

- Забравих да завържа връзките й след мача.

- Разбирам. Но това явно не е похищение с цел откуп. Дъщеря ви е изчезнала, но тя не отговаря на нито един от рисковите фактори, наблюдавани при отвлечени от сексманиаци деца. Каква според вас е целта на похищение­то?

Джон поклати глава.

- Не знам.

- Имали ли сте проблеми вкъщи? Възможно ли е да е избягала?

- Не. Тя знае, че я обичаме.

Диан бе видимо разочарована.

- Мислите ли, че е още жива?

- Да.

Никакви сълзи.

- Мистър Брайс, имали ли сте проблеми в брака си?

- В брака?

Яростта се размърда и протегна. Елизабет трябваше да събере всички сили, за да я възпре, макар да съзнаваше, че ако тази излъчвана по националната телевизия семейна те­рапия продължи още малко, яростта й ще се изплъзне от хватката й.

- Диан - намеси се тя и камерата се насочи към лицето й, - не сме тук за брачна консултация. Тук сме, защото ня­какъв непознат е отвлякъл дъщеря ми. И ние си я искаме обратно. И сме готови да платим, за да си я върнем. Ще платим двайсет и пет милиона долара в брой на всеки, пре­доставил ни информация, която да доведе до връщането на дъщеря ми.

Елизабет си представи как зрителите из цяла Америка се задавят със сутрешното си кафе: току-що беше приковала вниманието им.

- Ако сте видели Грейс, обадете ни се и ще станете бо­гати.

Тя направи кратка пауза за повече ефект, но не достатъчно дълга, за да позволи на Диан да я прекъсне.

- Имам още едно предложение, този път към похитите­ля: освободи дъщеря ми жива и здрава и тогава ти ще полу­чиш двайсет и петте милиона. Ще преведем сумата по смет­ка на Каймановите острови с ПИН код, което гарантира абсолютна анонимност. Данъчната служба не може да про­следи парите, нито ФБР може да проследи теб. Можеш да преведеш парите навсякъде по света. Можеш да се качиш на всеки самолет до Коста Рика, Тайланд, Филипините и да се забавляваш с колкото си щеш момичета. Ще си богат и сво­боден да преследваш перверзните си желания - какво пове­че можеш да искаш? Аз искам само дъщеря си. Предложе­нието ми остава в сила до полунощ в петък, местно време. Двайсет и пет милиона долара за дъщеря ми. Сделката е добра. По-добре я приеми.