Марк Хименес - Отвличането

Лека усмивка се плъзна по устните на Гари, докато лежеше до Деби и планираше с наслада бъдещето си. Най-накрая беше намерил своето място под слънцето. Докато се унасяше в сън, Гари Дженингс благодари на Бога за всичко, което имаше.

Гари подскочи в леглото при трясъка от разбиването на входната врата. Деби се събуди и изпищя. Изведнъж спал­нята им се изпълни с мъже, които крещяха и ги осветяваха с фенери, насочили пистолети към тях. Бяха облечени с черни униформи, върху които с бели букви пишеше ПОЛИ­ЦИЯ.

Лейтенант Бен Брайс носи черна снайперска карабина ХМ21 с оптически мерник „Старлайт“ и заглушител „Сионикс“. В раницата му има двайсет пълнителя, шест мощни осколочни и две фосфорни гранати, пистолет четирийсет и пети калибър, експлозив С-4, противопехотна мина и малко морфин. Картечният пистолет „Узи“, резервното му оръ­жие, също е в раницата. На десния му прасец е закопчан четирийсетсантиметров нож „Бауи“. Носи инструменти за убиване, защото е професионален убиец, войник от специ­алните части, от зелените барети. „Убиваме за мир“, пише на татуировката на лявата му ръка. През седемнайсетте де­на, които прекара във вътрешността, Бен Брайс се нагледа на убийства за цял живот. Но предусеща, че убийствата те­първа започват.

След тази нощ никога нямаше да има мир и спокойствие.

Крачи през пепел и гъст като мляко дим, опитвайки се да се измъкне от тлеещото селце в провинция Куанг Три в Южен Виетнам. Остави там Китайската кукла и своята душа.

Спира.

Стои над един напоителен канал, където се вижда камара от бледи тела. Миризмата на смърт се носи из въздуха като гъста мъгла. Звуците на смъртта отекват отдолу, последни агонизиращи въздишки и пъшкания. Той хвърля пушката си и скача в канала. Трескаво проверява всяко тяло, отчаяно търси искрица живот. Но живи няма. Има само трупове. Преброява ги - четирийсет и един - трупове на старци, же­ни и деца.

Ботушите му са потънали в кръв. От ръцете му капе кръв. Кръвта и мозъкът на Китайската кукла са се пропили в униформата му.

Дави се в кръв.

Той протяга окървавените си ръце към небесата и крещи в неподвижната тъмнина:

- Защо, господи, защо?

Чувства се слаб, тялото му се олюлява. Затваря очи. Па­да напред, върху това бяло одеяло на смъртта.

Но не пада. Носи се във въздуха.

Отваря очи, Под него бледите тела сега са искрящо бе­ли - докъдето поглед стига, се простира ослепително бял свят.

Над него парашутът му се е отворил, но той не си спомня рязкото подръпване при изпълването на парашута с въздух.

Сега се рее близо до повърхността, сигурно може да се протегне и да докосне белотата, чиста като... сняг. Чист бял сняг. Един бял свят с дълбок небесен сняг. Носи се по-бър­зо и по-бързо, все по-високо над снега.

Под него се появяват тъмни силуети. Дървета. Високите дебели дървета на тази гориста страна. И там сред дървета­та, свито и треперещо, увито в одеяло от сняг, като подарък под коледно дърво, стои Божието създание.

Той се носи към създанието и се приземява на два крака. Откопчава ремъците на парашута и го оставя да падне и из­чезне в дълбокия сняг, през който той гази без усилие към измръзналото треперещо създание. Сега е облечен в парадната си униформа, със зелена барета и закачени върху курт­ката медали, а на врата му виси Почетният медал за храб­рост. Той сваля куртката си, прикляква и загръща създание­то с нея, нежно го вдига от снега, прегръща го и го притис­ка да го затопли. Избърсва снега от личицето и през сълзи съзира своята Грейси.

- Бен, събуди се! Хванали са го!

И тя изчезва.

Бен отваря очи и вижда Кейт, надвесена над него.

- Кого са хванали?

- Мъжът, който е отвлякъл Грейси.

- Може и да е той. Не съм сигурен.

Треньорът Уоли Фейгън гледаше през огледаното за наблюдение към тъжния млад мъж в бяла затворническа уни­форма, седнал пред металната маса в голата стая за разпит. Ръцете му с белезници бяха протегнати с дланите надолу вър­ху масата и той изглеждаше замаян и объркан. Имаше руса коса и сини очи, но не беше толкова едър, колкото мъжа, по­търсил Грейси след мача. Просто изглеждаше различно.

- Имайте предвид - каза началникът на полицията, - че този тип е осъждан за изнасилване и в колата му открихме детска порнография и фланелката на Грейси. Откъде мислите, че ги е взел?

- Ами тогава... предполагам, че е той.

И все пак в него имаше нещо, което го караше да се колебае. Уоли просто не беше сто процента сигурен.