Марк Хименес - Отвличането

- Обаждал се е в моята къща?

- Не на вашите номера, госпожо - отвърна полицаят. - Обаждал се е на линията на Грейси. Взел е номера от указа­теля.

- Той е дебнал дъщеря ми!?

Чашата преля. Внезапен изблик на ярост подтикна Ели­забет към вратата и тя влетя в стаята за разпит, преди оста­налите да реагират. Похитителят се отдръпна, когато тя прескочи масата и се хвърли върху него. Столът полетя назад и двамата рухнаха на циментовия под. С оковани ръце и крака, той не успя да предотврати падането. Елизабет се стовари върху гърдите му, първо с коленете, избивайки въз­духа от дробовете му. Той отвори уста, за да си поеме дъх, докато тя го удряше по лицето, отново и отново, сякаш се опитваше да пробие дупка в черепа му. Адреналинът и яростта й даваха сили, които не подозираше, че притежава; слюнката хвърчеше от устата й заедно с думите:

- Къде е дъщеря ми, по дяволите?

Опита се да счупи носа му с кокалчетата на ръката си. Той изстена.

- Убил си я, нали?

Тя изопна назад десния си крак, както когато играеше гимнастика, и заби коляно в слабините му с надеждата да натика топките му в мозъка. Той подбели очи и изрева от болка.

- Вече не си отгоре, жалък мръснико!

Сграбчи копелето, което й бе отнело детето, за врата и започна да го души.

- Изрод перверзен!

Изведнъж чифт здрави черни ръце я обгърнаха през кръста и тя увисна във въздуха. Силните й ръце обаче оста­наха вкопчени в тънкия врат на похитителя. Стискаше до краен предел, но хватката й постепенно отслабна. Изрита го за последен път в ребрата, което предизвика тихо изскимтяване.

- Мисис Брайс, овладейте се!

Все още с ръце около кръста й, Девро се опитваше да из­веде майката от стаята за разпит, докато тя риташе, креще­ше и плюеше по заподозрения. Беше напълно превъртяла! Той я завлече до вратата, но тя се хвана с две ръце за рам­ката и се вкопчи в нея, продължавайки да бълва ругатни, а очите й пламтяха от дива ярост.

- Ще умреш, извратено копеле! Ще умреш и ще гориш в ада!

Мили боже, беше невероятно силна за ръста си! Девро се опита да разтвори пръстите й, без да отпуска хватката около кръста. Усещаше как силните й коремни мускули се свиват, как тялото й се изпълва с адреналин.

- Аз лично ще инжектирам отровата във вените ти, пер­верзник долен! Ти уби моето детенце! Проклет да си! Про­клет да си! Проклет да си!

Девро тежеше поне петдесетина килограма повече от майката, но не успяваше да я изкара от стаята! А беше немислимо да я стисне до задушаване, за да я омаломощи. Той реши да се наклони назад, за да добави и тежестта на тялото си към натиска и да види дали ще я откопчи от рам­ката. По дяволите! Сигурно адреналинът й даваше такава сила. Девро потърси с поглед началник Райън.

Райън обаче се опитваше да вдигне заподозрения, от чии­то нос и уста шуртеше кръв, а той притискаше с длани сла­бините си. Успя все пак да застане на колене. Райън го издър­па за металния колан на кръста му и буквално го повдигна във въздуха. Заподозреният стъпи на крака и повърна.

- Да се задавиш до смърт, кучи сине! - изкрещя майката.

След като закрепи заподозрения на стола, Райън изтича до вратата и разтвори един по един пръстите на Елизабет, докато тя продължаваше да кълне похитителя. Девро без малко да политне назад заедно с нея. Райън затвори врата­та на стаята за разпит.

- Пуснете ме, по дяволите! - заповяда майката.

Девро я пусна. Тя отблъсна ръцете му и пооправи дрехи­те си. Беше облечена с черно-бял анцуг, под който имаше черна тениска; лицето й беше почервеняло и блестеше от пот; гърдите й се надигаха при всяко вдишване. Тя изтри с ръкав сълзите и слюнките от лицето си.

- Искам да знам какво е направил с нея!

- Ние също, мисис Брайс, но той е задържан от полиция­та и вие не можете да изкопчите от него информацията с бой!

- Тогава вие я изкопчете с бой!

- Мисис Брайс!

Специален агент Юджийн Девро никога досега не беше крещял на майка на отвлечено дете. Но и никога не беше срещал майка като Елизабет Брайс. Повечето рухваха: ня­кои пропушваха отново, други започваха да пият, трети не ставаха от леглото, а други се озоваваха в психиатрична клиника с нервно разстройство. Елизабет Брайс преби от бой основния заподозрян.

Девро беше доволен, че не е негова съпруга, но въпреки това остана силно впечатлен.

Сега тя крачеше из коридора като животно в клетка, опитвайки се да се успокои и разглеждайки следите от кръв по ожулените кокалчета на ръцете си; пъхна ръка в уста и засмука кръвта.