Марк Хименес - Отвличането

- Не съм я отвлякъл!

- Добре, Гари. Последен въпрос. Какво друго ще откри­ем в пикапа ти? Специалисти от ФБР проверяват всеки сан­тиметър от него - дали ще открият отпечатъци от Грейси, косми, кръв?

- Не! Никога не е била в колата ми!

Райън се изправи и тръгна към вратата, но в последния момент се обърна и изстреля необоримия аргумент, който със сигурност щеше да накара младежа да направи сълзли- ви самопризнания още днес.

- Надявам се да си прав, синко, защото ако открият от­печатъци с нейното ДНК в колата ти, това означава, че тя е била там, а ти отиваш на смърт.

Бен беше пристигнал, докато агент Девро и началникът на полицията Райън разпитваха заподозрения. Лицето на момчето му се стори познато. Само след миг Бен си го спомни: това беше младежът с бременната жена, дошли при Джон на бдението в неделя вечерта, за да му изкажат събо­лезнования. Бен стоеше до прозореца на стаята за разпит, когато Девро и Райън излязоха.

- Секс на пияна глава? - казваше агент Девро на начал­ника на полицията. - Това ли е единственото му престъпле­ние? Двамата са се напили на купона на братството, но на следващата сутрин тя съжалява и повдига обвинения. Дже­нингс се признава за виновен, защото само така ще получи условна присъда. И това го прави престъпник?

Началник Райън сви рамене.

- Обвинението е за изнасилване. Освен това се е при­знал за виновен.

- Признал се е за виновен за непристойни действия с ма­лолетна, Пол, за да не прекара двайсет години в затвора! Младежът не е получавал дори глоба за превишена скорост последните осем години и изведнъж решава да отвлече и убие едно дете?

Бен пристъпи напред.

- Не пасва на профила. Нe е самотен психопат. Женен е, съпругата му е бременна, съвсем скоро ще спечели доста пари. В живота му няма нещастие, което да го подтикне към отвличането, както каза профайлърът ви. - Бен посочи пап­ката със скицата на заподозрения, която беше разпростра­нена на медиите непосредствено след отвличането. - Той изобщо не прилича на този тип. Освен това треньорът опи­са похитителя между деветдесет и сто килограма и висок метър и осемдесет. А това момче е не повече от метър и седемдесет и е най-много седемдесет кила.

- Може да му се е сторил по-висок с черната шапка. - каза Райън. - Вижте, полковник, спипахме лошия, нали? Треньорът го идентифицира, в колата му са открити фла­нелката на Грейси и снимка с детско порно и освен това е звънял на Грейси девет пъти миналата седмица. - Райън вдигна ръце. - Какво повече искате?

- Истината.

Райън го изгледа остро.

- Съжалявам. Законът раздава само присъди.

- Трябва да изпипаме нещата по правилника, иначе фе­дералният съдия ще отхвърли смъртната присъда.

По-малко от час след разпита на Дженингс кметът и на­чалникът на полицията застанаха на стълбите пред община­та и обявиха Гари Дженингс за виновен в отвличането и убийството на Грейси Ан Брайс. Местните винаги отчаяно желаеха да приключат случай на отвличане на дете - влия­еше зле на цените на имотите, но специален агент Юджийн Девро отказа да участва. Притесняваше го поведението на Дженингс, той не се държеше като виновен човек. Толкова ли изпечен лъжец беше? Възможно бе. Девро обаче реши да изчака доклада на екипа за събиране на доказателства, пре­ди да оформи мнението си за Гари Дженингс; щеше да изча­ка, за да разбере дали отпечатъците на Грейси са били от­крити в колата на Дженингс. ДНК-то не лъжеше.

Изявлението на кмета беше събрало цялото семейство в командния център и сега Девро стоеше срещу родителите и бабата и дядото на Грейси.

- Съдът трябва да назначи адвокат, който да представля­ва Дженингс и който да има опит в случаите със смъртна присъда, защото апелативният съд ще нареди повторно разглеждане, ако адвокатът не знае какво върши. Тогава целият процес ще започне наново и не ни мърдат поне три години.

- Но ние трябва да открием Грейс! - извика майката.

Девро мразеше тази част.

- Мисис Брайс, ако Дженингс е похитителят, а Грейси не е била при него, това означава...

- ...че е мъртва - отрони майката.

- Да, госпожо. Ако Дженингс е човекът.

- Поне може да ни каже къде е.

- Да, госпожо, ако знае.

- Не сте сигурни, че той е похитителят, нали? - попита полковник Брайс. - Нещо не пасва.

- Да, сър, винаги нещо не пасва.

- Накарайте го да мине на детектора на лъжата - пред­ложи полковникът.

- Ако го подложим на детектора, преди да му бъде на­значен адвокат и той не издържи, ние ще знаем, че е вино­вен, но всичко, което научим от детектора, може да не се приеме от съда.