Марк Хименес - Отвличането

- А ако мине?

- Пускаме го. Детекторите не са допустими в съда, но са 95 процента сигурни, което е далеч по-надеждно от съдебни заседатели.

- Ами другият мъж от записа на мача?

- Не знам, полковник. Може да не са били заедно. Може Дженингс наистина да не го познава, както твърди.

- С колко време разполагаме? - попита майката.

- С няколко дена. Съдът ще назначи адвокат днес, той ще бъде призован утре. Обикновено е нужно повече вре­ме, за да се изпипа всичко, но, ако пропуснем момента, ако оплескаме нещата, присъдата му ще бъде отхвърлена и никога няма да успеем да осъдим Гари Дженингс за убий­ството на дъщеря ви.

- Е, Еди, издъни се с тая фланелка - изръмжа началник Райън. - Била е в полезрението ти, а? В каросерията на ня­какъв пикап, под покривалото? Да не би да имаш рентгено­ви очи?

Патрулиращ полицай Еди Йейтс се потеше. Началник Райън му се беше обадил вкъщи и го извика да се яви в участъка, преди да започне смяната му. Това не се беше случвало никога досега. Еди реши, че началникът иска да го поздрави за добре свършената работа. Грешка.

- А порнографската снимка... е, това вече е интересно, Еди, защото единствените отпечатъци, открити върху нея, са твоите. Какво ще кажеш за това?

Едри капки пот избиваха по челото на Еди.

- Шефе, аз...

- Влязъл си в колата, претърсил си я, гледал си под стелката, извадил си снимката и след това си я върнал на място. Що за глупости?

- По дяволите, шефе, мислех, че съм изтрил отпечатъ­ците си.

- Еди, не би трябвало да говориш такива неща пред на­чалника си, мамка му! - Райън поклати глава. - По дяволи­те, Еди, този кучи син може да се измъкне заради теб! По- добре се моли хората на ФБР да намерят нейни отпечатъци в колата му.

- Наистина съжалявам, шефе.

- Да ие би да си разбил ключалката?

- О, не, шефе, кълна се, не съм! Беше отключен и отпред, и отзад.

- Къде беше телефонът?

- В жабката. Не е ли тъпо? Тъй де, никой тук не заключ­ва колата си, но да си оставиш телефона вътре? Можех да му го взема, да си седна на паркинга и да му навъртя разговори, а той нямаше да разбере, докато не пристигне сметката му.

Еди се изсмя; шефът му - не. Той направи знак на подчинения си да напусне офиса му. Еди тръгна към врата­та, но се сети нещо. Не беше сигурен дали моментът е под­ходящ, но не можеше да чака повече.

- Ъъъ, шефе... Има ли начин да получа част от награда­та?

Началникът примигна.

- Ти шегуваш ли се?

Еди излезе точно когато секретарката на Райън надник­на в стаята и каза:

- Съпругата на Дженингс е тук.

Тя беше просто едно дете.

Райън остави вратата на кабинета си отворена, за да мо­же секретарката му да ги вижда и чува. Деби Дженингс бе­ше дошла да пледира за невинността на съпруга си. Той й напомни, че не може да бъде принудена да свидетелства срещу съпруга си, а тя отвърна, че нямат какво да крият. Беше на двайсет и пет и беше бременна в седмия месец. Бяха се оженили преди две години и тя не знаеше за присъдата му от колежа.

- Това не означава, че е педофил - каза тя. - Гари нико­га не би направил нещо такова.

Изглеждаше така, сякаш не е спала след арестуването на съпруга й. Задъхваше се.

- Добре ли сте? - Тя кимна, но Райън не беше много си­гурен. - Мисис Дженингс, къде беше Гари в петък вечерта?

- С мен. Прибра се малко след пет часа и отидохме на разходка - докторът ми каза да се разхождам всеки ден. После вечеряхме, гледахме телевизия. И избирахме име на бебето. Момиче е.

- Решихте ли?

- Какво да сме решили?

- Решихте ли как ще се казва?

- Сара.

- Хубаво име. - Пол Райън искаше да има внучка, но зет му, лекарят, искаше порше. - И Гари не е напускал апарта­мента онази нощ?

- Не.

- И вие също не сте излизали навън?

- Не.

- Има ли други свидетели?

- Обикновено гостите ни не остават да спят у нас. Някой друг освен съпругата ви може ли да потвърди къде сте би­ли вие миналата нощ?

Тя имаше право.

- Вашите полицаи не откриха нищо, когато обискираха апартамента ни. Преровиха дори чекмеджето с бельото ми, за бога!

- Мисис Дженингс, знаете ли нещо за фланелката на Грейси, как може да е попаднала в колата на Гари?

- Не, хиляди пъти съм му казвала да заключва пикапа, но той винаги повтаряше, че сме напуснали града точно за­щото тук няма престъпност. Всеки може да я е сложил там.

- Не всеки, мисис Дженингс. Само похитителят. Защо би направил това?

- Не знам.

- Ами телефонните обаждания?

- Не знам.

- Гари някога споменавал ли е Грейси?

- Не. Единственият път, когато говори с мистър Брайс, беше на бдението.