Марк Хименес - Отвличането

Елизабет насочи дистанционното към телевизора и уве­личи звука.

„Мъж, осъждан за сексуално насилие - съобщаваше гово­рителката, - ще прекара тази нощ в ареста. Той е задържан ра­но сутринта по обвинение в отвличането на Грейси Ан Брайс миналия петък. Гари Дженингс е работил за бащата на жерт­вата, където очевидно се е запознал с нея. Звънял й е девет пъ­ти през седмицата преди отвличането. Фланелката на моми­чето е била намерена в колата му заедно с порнографска снимка на дете. Според непотвърдени източници в колата му са открити и следи от кръв. В момента се правят ДНК тесто­ве, за да се установи дали кръвта е на Грейси. Дженингс ще бъде съден за отвличане, убийство и притежание на детска порнография. Въпреки че жителите на квартала не губят надежда, властите допускат, че Грейси Ан Брайс е мъртва.“

Жива е.

Връзката им не е прекъсната. Беше му се явила. Показ­ваше му пътя.

Някъде на север е, където е студено. Където има сняг. И където дърветата са високи.

Но къде на север?

Бен включи телевизора в къщата край басейна на канала за метеорологични прогнози. Цялата северна част от стра­ната беше покрита с бяла пелена след късните пролетни снеговалежи. Къде беше Грейси, в щата Вашингтон, в Мон­тана, Мичиган, Минесота или Мейн? Нямаше време да пре­мине пет хиляди километра. Трябваше да знае точната по­сока.

Бен се надяваше, че материалите на ФБР с евентуални следи ще успеят да му посочат поне това. След като се вър­на от полицейския участък, през останалата част от деня той изчете 3316 записани обаждания на хора, които твърдя­ха, че са я видели. Всички бяха от Тексас, Луизиана, Арканзас, Оклахома, Аризона и Ню Мексико, където рано през април нямаше сняг, нито пък високи дървета. Бен отгърна страницата и зачете следа № 3317: Айдахо Фолс, щата Айдахо.

Клейтън Лий Тъкър тъкмо беше завил болтовете на гу­мата, когато телефонът иззвъня. Е, да си звъни. Десет, пет­найсет, двайсет пъти - който и да звънеше, явно нямаше на­мерение да се откаже.

Работеше до късно, както обикновено. Откакто жена му умря, той нямаше какво друго да прави. Телефонът продъл­жаваше да звъни. По дяволите, сигурно някоя старица е за­късала. Клейтън Лий Тъкър не отказваше помощ на бедни­те старици, които закъсваха в този район на Айдахо.

Той бавно отблъсна седемдесет и пет годшлното си тя­ло от студения бетонен под, огледа се за някакъв парцал, но се отказа и обърса изцапаните си с масло ръце в крачолите на комбинезона си. Накуцвайки, измина десетината метра от канала до бюрото в магазина; артритът му се беше въз­палил от студа. Вдигна слушалката.

- Бензиностанцията.

- Мога ли да разговарям с Клейтън Лий Тъкър?

- На телефона.

- Мистър Тъкър, обаждам се за момичето.

- Чакайте малко да избърша тази грес.

Клейтън остави слушалката и отиде до мивката. Пусна силната струя върху напуканите си ръце и ги подържа под нея. След петдесет години поправяне на коли ръцете му приличаха на пътни карти; черната грес запълваше всяка линия и драскотина. Никога нямаше да станат чисти. Той избърса ръцете си и вдигна слушалката.

- Извинявайте. Вие от ФБР ли сте?

- Не, сър. Аз съм дядото на момичето. Бен Брайс.

- Аз самият имам три внучета, затова се обадих на ФБР.

- Видели сте момичето в неделя с двама мъже?

- Точно така, едва стигнаха дотук, към осем, осем и по­ловина, от двигателя им капеше масло като от спукана тръ­ба. Аз съм единственият глупак, който работи в неделя ве­чер. То май нямам какво друго да правя.

- Можете ли да я опишете?

- Руса коса, раздърпана, нисичка - отначало я помислих за момче, но беше прекалено хубавка. А и носеше розови дрешки.

- Защо мислите, че е била тя?

- Нали видях снимката й в интернет.

- Заради наградата ли се обадихте?

- Не ви искам парите, Бен. Обадих се, защото момиче­то приличаше на това от снимката и защото изглеждаше уплашено и измръзнало.

- Какво е времето при вас?

- По-студено е от задника на копач на кладенци. Нагоре има повече от метър сняг.

- Каква кола караха?

- Шевролет „Блейзър“, модел 90-а година, четири по че­тири, осемцилиндров, бял, мръсен. Бяха изминали доста път, казаха, че отиват на север. Много бързаха, искаха да съм го­тов още през нощта. Казах им, че тая работа не става бързо. Приключих снощи, в понеделник, около девет часа, двигате­лят заработи доста добре. Нямам помощник, така че това бе­ше най-доброто, което можех да направя. Онзи едрият взе ко­лата рано-рано тази сутрин. Плати в брой. След като си тръг­наха, влязох в интернет да си проверя сметката и видях сним­ката й с известието за отвличане. Тогава се обадих.