Марк Хименес - Отвличането

Подобното на пещера пространство наистина представ­ляваше празен хранителен магазин. Големи неонови табели - МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ, МЕСО, ХЛЯБ, АПТЕКА, ВИ­ДЕО, все още осветяваха стените. От тавана още висяха флуоресцентни лампи, все още личаха следите от някогаш­ните рафтове с надписи на продукти. Вместо самите рафто­ве сега имаше редици от ниски кабини, над които се вижда­ха главите на служителите. Млади мъже и жени, буквално още момчета и момичета, се плъзгаха край тях на кънки или скутери, със слушалки на главите. Ушите и носовете им бя­ха украсени с обеци, ръцете и глезените им с татуировки, а косите им бяха във всички цветове на дъгата. Някои бутаха пазарски колички, пълни с поща или кутии; всички бяха об­лечени като за рок концерт, а не за работа. Девро още не бе­ше видял човек над двайсет и пет гоцишна възраст. Офисът на тази компания за високи технологии приличаше по-скоро на кафенето в гимназията на дъщеря му през голямото меж­дучасие. А бащата на жертвата приличаше повече на кльощав тийнейджър, отколкото на главен изпълнителен дирек­тор на компания, струваща милиарди долари.

Младата рецепционистка с лилава коса и тесни очила с черни рамки рязко се изправи, когато видя бащата; неоново червената й риза не покриваше пъпа й, който беше украсен със сребърна обеда. Тя пристъпи към бащата и положи ша­ва върху гърдите му, след което го прегърна. Той я потупа сковано.

- О, Кахуна - нежно каза тя. Освободи го от прегръдка­та си и изтри очи. - Как е могъл да я нарани? Изглеждаше мил и готин. Та той си седеше тук вчера, все едно не е сто­рил нищо. - Тя поклати глава. - Истинският свят е твърде произволен.

Момичето прехапа долната си устна, на която също има­ше и пиърсинг.

- Тя ще ми липсва.

Бащата кимна и едва чуто прошепна:

- Кажи на всички, че акциите ще бъдат пуснати на борсата угре. Те заслужават да знаят.

Тери кимна.

- Добре, шефе. Това с борсата е страхотно, но ние сме тук заради теб. Ти си нашият човек.

Бащата въздъхна и за момент се загледа в празното пространство.

- Да - промърмори след малко... - аз съм вашият човек. Къде е мястото на Дженингс?

Момичето провери в компютъра си.

- При „Сладкиши и бисквити“, кабина двайсет и три.

Девро и агентите му последваха бащата към табелата

„Аптека“, покрай секцията „Видео“, където се мъдреше ко­лекция от джаги, маси за въздушен хокей и симулатори за автомобилни състезания; зала за гимнастика, кафе машина, открито пространство с баскетболен кош и десетина маши­ни за безалкохолни напитки, които стояха подредени край стената като заподозрени за разпознаване. Младеж от латиноамерикански произход с платиненоруса коса блъскаше машината с „Ред Бул“. Бащата спря и те всички спряха.

- Тая бракма пак ми взе парите! - Той вдигна поглед и видя бащата. - О, съжалявам, шефе. Аз не за това, ъъъ, на­ли разбирате...

Бащата погледна младежа, а след това машината, както дъщерята на Девро гледаше към вратата на противника, готвейки се за свободен удар. Изведнъж той изнесе десния си крак с каратистки замах и удари машината от едната страна: тя се заклати напред-назад, после спря и изплю две кутии „Ред Бул“.

Младежът се ухили победоносно » грабна кутиите.

- Супер! Една безплатна! - После се обърна към баща­та: - Ти си нашият човек. - Протегна ръка, двамата удари­ха юмруците си както правят професионалните спортисти и се отдалечиха в различни посоки. Завиха по пътека, над която имаше табела „Сладкиши и бисквити“. Докато ми­наваха покрай кабинките, столовете се отблъскваха от компютрите и иззад преградите щръкваха главите на слу­жителите.

Стигнаха до номер двайсет и три, тясно отделение, в ко­ето не можеха да се поберат двама души едновременно, тъй като по-голямата част от пространството беше заето от компютър, кацнал на тясна маса, а на пода бяха сместени няколко шкафчета с чекмеджета и кашони. Стените бяха покрити с лепящи се листчета, циркулярни писма и снимки на Дженингс със съпругата му - усмихнати, целуващи се, прегръщащи се и една, на която Дженингс потупваше изду­тия корем на жена си. Изобщо не приличаше на спотайващ се ненормалник. На една от снимките носеше черна бейз- болна шапка.

- Стивънс - каза Девро, - ти поеми кабинката. Разбери дали Дженингс се е свързвал с Грейси чрез компютъра си и дали е влизал в сайтове с детска порнография. Подготви конфискуването на личните му вещи. - След това се обър­на към бащата: - Трябва ми служебното му досие.

Бащата мълчаливо поведе Девро и Йоргенсон към сек­цията МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ на компанията.