Марк Хименес - Отвличането

- Гари.

Никаква реакция.

- Гари, аз съм Вик Нийл, твоят адвокат. Назначи ме съ­дът.

Дженингс бавно се обърна, надигна се и седна.

- По дяволите, какво е станало с лицето ти? Ченгетата ли те пребиха?

Дженингс поклати глава.

- ФБР? Още по-добре.

Ново поклащане на главата.

- Майката - каза Дженингс.

- Майката? Елизабет Брайс те е... и ти е причинила това?

Гари кимна.

- Освен това ме изрита в топките.

- Ох.

Вик беше чувал за Елизабет Брайс - защитник на бога­таши, твърда като скала, с пиперлив език и страхотно тяло. Защитата по наказателни дела беше мъжко поприще, в кое­то тя се вписваше идеално.

- В такъв случай май не можем да се възползваме от то­ва. - Вик прелисти бележките си. - Наистина ли си имал ак­ции на стойност един милион долара?

Дженингс кимна.

- И си захвърлил парите на вятъра, за да правиш секс с малолетната дъщеря на шефа ти? Можем да пледираме за невменяемост.

Малко черен хумор за разчупване на леда. Вик се засмя, Дженингс - не.

- Целта ни, Гари, е да те спасим от смъртната присъда. Затова трябва да покажеш малко разкаяние. Ще се хареса на съдебните заседатели. Като начало можеш да кажещ на по­лицията какво си направил с тялото на момичето.

- Не съм я отвличал!

Вик се облегна в стола и въздъхна. Колко пъти беше чу­вал тези думи? Всеки обвиняем, застрашен от смъртна при­съда, когото беше представлявал, беше напълно и абсолютно невинен - натопили са ме! — до момента, когато усете­ше затегнатите ремъци и убождането на иглата. Тогава за­почваше да се моли на бог да му прости, че жестоко е умърт­вил едно четиричленно семейство например, за да си купи стерео уредба.

- Знаеш ли, Гари, ако лъжеш адвоката си, няма да мога да ти помогна. Разбери, в твоя случай не стои въпросът да­ли ще те осъдят или оправдаят, въпросът е живот или смърт. Твоят живот или твоята смърт. Една доживотна при­съда без право на обжалване ще бъде голяма победа, като се имат предвид неоспоримите доказателства срещу теб.

- Искам да се подложа на детектор на лъжата!

- Добре, Гари, може да се подложиш. И когато се прова­лиш и прокурорът разкаже пред целия свят, че не си издър­жал теста, тогава със сигурност ще получиш смъртна при­съда, защото всички съдебни заседатели ще знаят, че си ви­новен, още преди процесът да е започнал. Няма да можем да разчитаме дори на един-единствен съдебен заседател, за да те отървем с доживотна присъда.

- Но аз не съм го направил! Натопили са ме! Защо не намерите човека, който е сложил снимката и фланелката в колата ми и който й е звънял от телефона ми? Аз съм неви­нен!

- В колата ти има следи от нейната кръв и ти твърдиш, че си невинен?

- Кръвта на Грейси?

Вик кимна.

- От ФБР потвърдиха, че е нейна, чрез ДНК тестове. Медиите вече са разбрали, но информацията ще бъде съоб­щена официално утре, непосредствено преди призоваване­то ти в съда. Така че изобщо не си мисли за излизане под га­ранция. Това тук е твоят дом, приятел.

- Но как кръвта на Грейси е попаднала в колата ми?

Каква невинна физиономия докарваше този тип! Вик ед­ва не се разсмя.

- Спести си изпълнението ала О. Джей Симпсън за пред съда, Гари. Никой не беше сложил кръвта в бялата му лиму­зина и никой не е сложил кръв в твоя черен пикап.

Вик погледна часовника си и се изправи.

- Виж, трябва да тръгвам, ще се видим на предварител­ното заседание. Ще ме интервюира Синтия Макфадън от „Найтлайн“ и ще роптая пред нея срещу срещу смъртната присъда. Накрая тя ще реве като бебе за шишенцето с мляко.

За телевизионните екипи тази нощ беше като нощта след президентските избори. Всички бяха фокусирани вър­ху една тема: Грейси Ан Брайс. Непознати отвличат деца да се гаврят с тях. Отвлеченото дете обикновено бива убито в следващите три часа. Кръвта на Грейси в колата на Дженингс. Предполага се, че е мъртва. По всеки канал звучаха същите думи, отново и отново, и отново. Елизабет плачеше в леглото, когато Джон влезе в спалнята им. Тя из­ключи звука на телевизора и бързо избърса лицето си.

Джон се вмъкна в своята баня, без да промълви дума. Тя увеличи звука и смени канала. Превключи на „Найтлайн“. Назначеният от съда адвокат на Дженингс не твърдеше, че клиентът му е невинен, а само че смъртното наказание е варварско. Как можеше да представлява един педофил убиец? Нейните виновни клиенти крадяха само пари, не дет­ски живот.

Петнайсет минути по-ьсьсно Джон излезе от банята, об­лечен в карирана пижама. Косата му беше мокра и сресана назад. С тези черни рамки на очилата приличаше на кльо- щаво копие на героя от комиксите Кларк Кент. Тя отново из­ключи звука на телевизора. Той се приближи до леглото и поспря, сякаш искаше да каже нещо, после се разколеба и тръгна към вратата.