Марк Хименес - Отвличането

Агент Девро направи знак на Райън да му подаде папка­та на Дженингс. Райън я плъзна по масата към Девро, кой­то започна да я разлиства, докато Райън продължи разпита.

- Законът не изисква да знаеш на колко точно е, а един­ствено, че жертвата е била непълнолетна, когато си правил ceкс с нея.

- Жертвата? Още следващия уикенд тя се предлагаше на момчетата на друг купон. Видях я!

Райън сви рамене.

- Освен това от теб се изисква да се регистрираш в по­лицейския участък, когато смениш местожителството си. Ти не си го направил, Гари.

- Ако бях отишъл, снимката ми щеше да е по всички вестници с надпис „изнасилвач“. Белязан съм за цял живот, а тя е омъжена за лекар.

- Защо не се регистрира?

- Защото не исках жена ми да разбере. Исках да започна на чисто. - Очите на Дженингс се напълниха със сълзи. - Просто се напих на купон на братството. Бях само пет дена по-възрастен.

Едно изключение, вписано в Тексаския закон срещу из­насилването, гласеше, че ако обвиняемият е по-малко от три години по-възрастен от жертвата, то престъпление не съществува. Дженингс бе на деветнайсет години и двайсет и седем дни по времето на сексуалното деяние; момичето беше на шестнайсет години и двайсет и два дни. Пет дни разлика го превръщаха в извършител на сексуално престъпление за цял живот.

- И ти не си педофил?

- Не!

Райън отвори папката и побутна към Дженингс пъхната­та в найлоново пликче снимка на голо момиче, намерена в пикапа му.

- Тогава защо са ти подобни снимки, синко?

Дженингс погледна снимката и потръпна от отвращение.

- Никога досега не съм виждал тази снимка!

- Беше в пикапа ти, под стелката.

- В моя пикап?

- Да, синко. Притежанието на детска порнография е фе­дерално престъпление, Гари. Само тази снимка може да те вкара в затвора за по-голямата част от живота ти.

- Нямам никаква представа как се е озовала в пикапа ми.

- А какво ще кажеш за фланелката? Как е попаднала тя в колата ти?

- Каква фланелка?

- Футболната фланелка на Грейси. Беше в задната част на пикапа ти, под покривалото.

- Нейната фланелка е била в колата ми?

- Да.

- Това е някаква шега, станала е огромна грешка!

- А какво ще кажеш за деветте телефонни обаждания до Грейси, които е получила от теб миналата седмица? И те ли са грешка?

- Никога не съм й се обаждал!

- Проследихме разговорите и те идват от твоя мобилен телефон.

- Моят ли? Не знам... оставям го в колата. Не я за­ключвам.

- И защо?

- Защото в този район няма престъпления, точно както твърди кметът! Вие заключвате ли колата си? Може някой да е използвал телефона ми, докато съм бил на работа.

- А, значи някой те е натопил?

- Да!

Райън се облегна в стола си, скръсти ръце и изгледа вни­мателно Гари Дженингс. Двайсет и седем годишен, с мом­чешко лице, той изобщо не изглеждаше като типичния извършител на сексуално престъпление; всъщност прили­чаше на зетя на Райън, който беше лекар в Далас. А и пове­чето насилници не бяха толкова убедителни в твърденията си, че са невинни - голям артист беше Дженингс. Беше ми­навал през системата и знаеше как да отрича, да отрича и пак да отрича; подобно упорство се харесваше на съдебни­те заседатели, когато слушаха записа на разпита. Райън ре­ши да усили натиска, да предостави на момчето храна за размисъл.

- Добре, Гари, нека да обобщим защитата ти пред засе­дателите: някакъв сексманиак планира отвличането на Грейси седмици преди деянието. Проучва базата данни на щата за осъждани и открива теб, осъден за сексуално пре­стъпление, който случайно пасва абсолютно точно на него­вото описание, случайно живее на пет километра от парка и случайно работи за бащата на Грейси. След това, една сед­мица преди отвличането, той отива до работата ти, намира пикапа ти, който е отключен, поставя порнографска снимка на дете под стелката и се обажда на Грейси девет пъти. След като отвлича Грейси, я изнасилва и я убива в гората зад пар­ка, скрива тялото й, отива да сградата, в която живееш, и хвърля фланелката й в пикапа ти, за да те накисне. - Райън обърна ръце с дланите нагоре. - Гари, ти си умен човек, на­истина ли очакваш съдебните заседатели да повярват на та­зи история?

Дженингс бавно поклащаше глава, сякаш сам не вярваше.

- Не... искам да кажа, да! Може да е направил точно та­ка, нямам представа. Но не съм го направил аз!

- Гари, на кого ще повярват съдебните заседатели, кога­то треньорът на Грейси се изправи и те посочи с пръст? - Самият Райън в момента също го сочеше с пръст. - И каже „Това е мъжът, който отвлече Грейси“?