Марк Хименес - Отвличането

Той подаде на полковник Брайс уголемената снимка на татуировката.

- В момента я търсим в базата данни за гангстери на Бюрото. Може да е татуировка на байкър. На нея пише „пе­пелянка“.

Полковникът рязко изтръгна снимката от ръката на Де­вро и се вгледа в нея, сякаш виждаше лицето на Сатаната. Кръвта се отдръпна от лицето му. Снимката падна от ръка­та му и политна към пода. Той се приведе и зарови лице в ръцете си.

- Добре ли сте, полковник? - Девро вдигна снимката, - Виждали ли сте тази татуировка?

Полковник Брайс прокара пръсти през русата си коса и внимателно се изправи. Пое си въздух и издиша бавно, ся­каш беше на преглед при лекар. Заговори, без да поглежда Девро.

- Това не е татуировка на байкър.

- Откъде знаете?

Полковникът стисна и отпусна челюстта си няколко пъ­ти. Той разкопча левия ръкав на ризата си и започна да го навива. На китката му имаше черен военен часовник. Кожа­та на долната част на ръката му беше почерняла от слънце­то и покрита с изрусени косъмчета, докато горната част бе­ше бледа. Стряскащото обаче беше татуировката с разпере­ни криле на орел, издълбани с черно мастило върху бялата му кожа, но в средата на крилете, където би трябвало да има изрисуван отворен парашут, символизиращ оцеляване­то на войника от въздушното училище, имаше череп с кръс­тосани кости. Над крилете дъговидно бяха изписани думи на някакъв азиатски език, под тях стояха инициалите ГПН-ГКС, а под крилете в кавички пишеше ПЕПЕЛЯНКА.. Девро се на­веде и сравни увеличената фотография с татуировката на ръ­ката на полковника; участъкът от татуировката, който се виж­даше под ръкава на снимката, напълно съвпадаше с долната част на татуировката на полковника.

Девро се изправи, свали очилата си и реши да изчака. Просто не можеше да притисне полковника. Този мъж беше истински американски герой. Когато полковник Брайс най- накрая заговори, бе впил очи в ботушите си.

- Отряд „Пепелянка“ към ГПН извършваше тайните мисии, за които президентите лъжеха. ГПН означава Групи за проучвания и наблюдения, а ГКС - Главно командване Север. Извършвахме задгранични операции в Лаос, Камбо­джа и Северен Виетнам. Мисията ни беше да пресичаме доставките по линията Хо Ши Мин, да избиваме офицерите от северновиетнамската армия, да правим разузнаване за въздушните нападения... но нито една от операциите ни не се е случила официално. Действията ни не присъстват в докладите.

Девро посочи азиатския текст:

- Това на виетнамски ли е?

Полковникът кимна.

- Какво означава?

Полковникът се поколеба, но накрая каза:

- „Убиваме за мир“, неофициалното мото на зелените барети. - Той погледна Девро. - Дяволски трудно е да се отърве човек от това. От една татуировка.

Девро подаде снимката на едрия мъж на полковника.

- Това е човекът с татуировката. Познавате ли го? Труд­но можете да забравите този белег.

Полковникът се вгледа в снимката на едрия мъж; Девро помисли, че видя следа на разпознаване да преминава през лицето на полковника. Той обаче бавно поклати глава и каза:

- Не.

- Колко души получиха тази татуировка? - попита Дев­ро.

- „Пепелянка“ беше отряд от дванайсет мъже, който беше действал четири години, преди да се присъединя към тях. Смъртните случаи бяха чести. Вероятно около двай­сет и пет души имат тази татуировка, може би повече. Аз познавах само единайсетте мъже, с които служих.

- Значи ще изкараме докладите на отряда за специални операции и...

- Никога няма да се доберете до тези доклади, ако те изобщо съществуват. - Полковникът се изправи и смъкна ръкава си. - Агент Девро, съпругата ми знае какво съм правил там, но синът ми - не. Искам нещата да останат така.

- Разбирам, сър.

Девро си помисли, че само един герой от Виетнам би се чувствал задължен да скрие героизма си от собствения си син.

- Виждал е татуировката - каза полковникът, - но не знае какво означава. Освен това не знае нищо за отряд „Пе­пелянка“.

- А мисис Брайс?

- Елизабет ли? Не. Знае, че съм служил във Виетнам, но нищо повече. Не би ме разбрала. Който не е бил там, прос­то не може да разбере.

- И слава богу.

Полковникът закопча ръкава си и каза:

- Агент Девро, ще го приема като лична услуга, ако не споменавате татуировката пред семейството ми.

Девро изучаваше лицето на полковника в продължение на няколко секунди и накрая каза:

- Добре, полковник. Засега ще си остане между нас. Аз също не искам да разгласявам въпроса с татуировката в слу­чай, че мога да се докопам до имената на зелените барети.