Марк Хименес - Отвличането

- Ще се бие.

- Добре. Това е ключът към оцеляването й.

- Тя ще оцелее.

Агент Девро кимна.

- Да. Мисис Брайс, вие сте работили от нашата страна, нали?

- Да.

Лека усмивка.

- А какво ви накара да минете към лошите?

Тя замълча.

- Животът ме отведе там.

Агентът смръщи вежди.

- Тогава разбирате защо трябва да се подложите на де­тектора.

- Твърдите, че не е отвлечена за откуп, че е била избра­на умишлено. Сега смятате, че някой от нас го е направил?

- Не, госпожо. Казвам само, че Бюрото е пренасочило значителни средства и ресурси в търсенето на дъщеря ви и мъжа, който я е отвлякъл. Но се е случвало да ни мамят - помните Сюзан Смит, която твърдеше, че е нападната в ко­лата и децата й са отвлечени. Оказа се, че ги е удавила със собствените си ръце. Трябва да отхвърлим всякаква намеса на семейството.

Елизабет изгледа свирепо агент Девро, а гневът й напи­раше да избухне.

- Току-що оставих двамата ви блестящи профайлъри в кухнята. Изслушах твърденията им, че детето ми е било от­влечено за секс. - Тя удари с юмрук по масата. - Мамка му! А сега вие ми казвате, че искате двамата със съпруга ми да се подложим на детектора на лъжата?

Агент Девро кимна.

- Да, госпожо. Както и полковник Брайс, съпругата му и персонала в къщата. Знам, че ви притеснявам, но от наша гледна точка такава възможност съществува. Фактите со­чат, че годишно само неколкостотин деца са отвличани от непознати. Всички останали случаи са свързани със семей­ството.

Той се протегна през масата и хвана свитата й в юмрук ръка. Тя отказа да позволи на сълзите й да потекат.

- Вижте, мисис Брайс, аз знам, че това не е семейно от­вличане. Във Вашингтон обаче не знаят. Освен това току- що разговарях с началниците ми и ги помолих да изпратят още десет агенти, за да намерим Грейси. За да може всичко да приключи добре. Минете на детектора, за да ни изпратят още хора и да открием Грейси. Направете го заради дъще­ря си, мисис Брайс.

- Аз ще го направя.

Гласът долетя зад тях. Елизабет издърпа юмрука си от ръцете на агент Девро и се обърна. До вратата стоеше свекър й. Тъкмо щеше да му се противопостави, защото Бен Брайс беше пияница и тя го мразеше, когато нещо в очите му я накара да замълчи. Тя се обърна към агент Девро.

- Искам да го направим тук. Не искам да ни снимат по телевизията как отиваме до полицейското управление.

- Ще инсталираме уреда в библиотеката - отвърна агент Девро.

Бен влезе в библиотеката, където един млад агент на ФБР му подаде ръка.

- Мистър Брайс, аз съм агент Рандъл.

Рандъл беше около трийсетгодишен, с очила и вид на счетоводител, който се опитва да се държи приятелски. Държеше гумена тръбичка.

- Бихте ли свалиш ризата си, мистър Брайс, за да при­крепя този уред към гърдите ви. - Агент Рандъл застана зад Бен, без да спира да приказва. - Няма от какво да се притес­нявате. Полиграфът измерва честотата на дишането ви, кръвното ви налягане...

Бен разкопча ризата си.

- ... пулса ви, реакцията на кожата ви на протичащ слаб електрически ток. Ако човек лъже...

Бен свали ризата от гърба си.

- Господи!

Бен почувства погледа на агент Рандъл върху гърба си. Той внезапно бе замлъкнал. След малко Рандъл мина пред Бен, за да свърже сензорите. Ръцете му трепереха.

- Да не ви... ъъъ, да не ви стяга, мистър Брайс? Нали не ви убива на това... на тези неща на гърба ви?

- Не.

Агент Рандъл отново застана с лице към Бен.

- И така, докъде бях стигнал? О, можете да седнете, мистър Брайс.

Бен седна на един кожен стол до полиграфа, който при­личаше на лаптоп. Агент Рандъл застана пред него.

- Това е електрод - каза той.

Хвана ръката на Бен и постави тънка пластина върху горната част на десния му показалец.

- Това е обикновен маншет за измерване на кръвното, като тези по болниците.

Агентът постави маншета в горната част на ръката на Бен и отстъпи назад.

- Добре, ъъъ, ами май всичко е наред. - Агент Рандъл седна на стола зад компютъра от дясната страна на Бен.

- Мистър Брайс, ще ви задам няколко основни въпроса, за да се успокоите и да мога да установя базовата линия. Моля, дишайте равномерно, спокойно и не си поемайте дълбоко въздух. Отговаряйте на всички въпроси искрено с „да“ или „не“. Разбрахте ли ме?

Бен кимна.

- Истинското ви име Бен Брайс ли е? - зададе първия си въпрос агент Рандъл.

- Да.

- Дядо ли сте на Грейси Ан Брайс?

- Да.

- Някога подлагали ли сте се на полиграфски тест, по­знат още като детектор на лъжата?

- Не.