Марк Хименес - Отвличането

И така, Джан Йоргенсон напусна семейната ферма край Оуатона, Минесота, пристигна в Куонтико, Вирджиния, и постъпи в Академията. Искаше да стане профайлър, да ин­тервюира и съставя подробни психологически портрети на арестувани серийни убийци, психопати и сексуални пре­стъпници и да изгражда научно обосновани образи на запо­дозрени в неприключили разследвания. Но когато завърши Академията, тя беше назначена в полицията в Далас, къде­то през последните единайсет месеца беше проследявала и интервюирала млади араби, които отговаряха на профила на ислямски терорист.

Всъщност никога не беше стигала толкова близо до някой от Отдела за поведенчески анализ, колкото сега в кухнята на семейство Брайс заедно с родителите на Грейс и двама истински профайлъри от ФБР, агент Бакетър и агент Бръмли. Агентите приличаха на партньори в счетоводна къща.

- Непознатите отвличат деца за секс.

Така агент Бръмли започна срещата със семейството. Можеше да го поднесе по-деликатно, помисли си Джан. Майката очевидно мислеше същото, защото сякаш щеше да пробие с поглед плешивата глава на агент Бръмли. Той оба­че продължи невъзмутимо:

- Този похитител има дебело досие със сексуални наси­лия, гарантирам ви.

Бащата на жертвата сякаш всеки момент щеше да по­върне, защото се изправи рязко и едва не избяга от кухнята, когато полковник Брайс влезе и се облегна на стената.

- Съставили сме профил на похитителя - заяви агент Бакетър, - нещо като личностен отпечатък, ако щете, подо­бен на пръстовия отпечатък. - Той раздаде копия на всички около масата и започна да чете от листа пред себе си. - Смятаме, че часът на отвличането съвпада с някакъв значителен стресов фактор в живота на похитителя, вероятно загуба на работа или друго нещо, нараняващо честолюби­ето му. Смятаме също така, че заподозреният е саможив, над трийсет и пет годишен, неженен, незрял за възрастта си, няма приятели и не може да поддържа отношения с жени на неговата възраст; вероятно професията му е свързана с деца; не притежава социални умения, вероятно злоупотребява с алкохол или наркотици, реагира ожесто­чено, когато е раздразнен; не успява да се справя със стреса, егоцентричен и импулсивен е, страда от параноя, самолюбив и докачлив е, не понася отхвърляне и е асоци­ален.

Той вдигна глава.

- Ще разпространим този портрет чрез медиите. Да се надяваме, че някой ще го разпознае по изброените характе­ристики.

Майката рязко се изправи.

- Господи, аз мога. - Тя вдигна листа в ръката си. - Не­зрялост, липса на социални умения, егоцентризъм, параноя, самолюбие - мога да разпозная всяко едно от тези качества в човек, когото познавам.

Агент Бакстър едва не падна от вълнение.

- Кой е този човек, мисис Брайс?

- Всички мои партньори от адвокатската кантора.

Агент Бакстър изпуфтя и изправи гръб на стола си, съ­знавайки, че му се подиграват. Майката подхвърли своето копие от профила на заподозрения на масата.

- Вижте какво, агент Бакстър - каза тя, - стига с тия психологически глупости. Този тип е перверзник, който на­лита на момиченца!

Майката излетя от стаята. Агент Бакстър бе видимо сеп­нат. След дълго неловко мълчание полковник Брайс тихо каза:

- Не е бил сам. Били са двама, вероятно двамата мъже от видеокасетата.

- Мистър Брайс, сексманиаците действат сами и това е доказано - каза агент Бръмли.

- Бях в парка - продължи полковникът, - по следите на Грейси. Хванал я е зад павилиона и я е завлякъл през гора­та при съучастника си, който го е чакал в кола, от която е капело масло. Не е бил сам.

- Тогава защо е оставил шортите й в гората? - попита агент Бакстър.

- Защото е искал да ги открием.

Агент Бакстър се намръщи.

- Но защо ?

- За да реагирате според очакванията му - да започнете да търсите сексманиак.

- Добре ли сте, мисис Брайс?

Във всекидневната, която в момента представляваше ко­манден център на ФБР, Елизабет гледаше втренчено агент Девро, който седеше на масата срещу нея.

- Не, не съм добре. Дъщеря ми е отвлечена.

- Мисис Брайс, все още мога да повикам психолог.

- Не.

Отново беше овладяла емоциите си. Отново беше нащ­рек. Имаше план. И той изискваше банкер, а не психолог.

- Кажете ми, ако промените мнението си. А сега, мисис Брайс, опишете ми какво дете е Грейси. При тези типове всичко е въпрос на контрол. Те обичат да сплашват жертви­те си, да ги карат да се чувстват безпомощни и притиснати, за да се изживяват като могъщи. Какво би направила Грей­си, ако бъде притисната?