Марк Хименес - Отвличането

- Да, сър. - Тя се намръщи. - Но нали все пак ще я нака­рате да се подложи на детектора на лъжата?

- Абсолютно. Правилата на ФБР изрично изискват ро­дителите да минават през детектора. Но аз ги моля, не им заповядвам. Върши същата работа. - Той посочи папките. - Разбери за кого е работила в Министерството на правосъ­дието. Познавам няколко души там.

- Вече проверих. Прекият й шеф е бил Джеймс Кели.

- Джими?

- Познавахте ли го?

- Да, заедно учихме в Академията. После той завърши право вечерно и след това отиде в съда. Последно чух, че е в Лос Анджелис... Какво ще рече „познавахте ли го“?

- Починал е. В катастрофа преди три години.

- По дяволите. Беше добър човек. - Девро въздъхна. - Добрите умират млади. Какво друго имаш?

Йоргенсон отвори друга кафява папка.

- Дядото. Пенсиониран полковник от армията - Уест Пойнт, Виетнам. Очевидно е бил герой.

- Шегуваш ли се? - Девро я изчака да продължи, но ко­гато тя се поколеба, той я подкани:

- И?

Тя сви рамене.

- Нищо повече, сър. Информацията е засекретена.

Девро сложи очилата си за четене и взе папката с надпис

„Брайс, Бен“ и я разлисти.

- Полковник от американската армия. Зелена барета. Седем мисии във Виетнам. Шест сребърни звезди, четири бронзови, осем пурпурни сърца, две войнски отличия, кръст за доблестна служба, орден за заслуги, почетен медал за храброст. Да, бих казал, че е бил герой.

- Но защо е засекретен?

- Зелена барета, вероятно е бил в Камбоджа и Лаос по времето, когато Джонсън и Никсън се кълняха по телевизи­ята, че не сме били там.

- Президентите са лъгали за войната?

Девро се засмя.

- На колко години си, Йоргенсон?

- На двайсет и шест.

Той поклати глава.

- Дори не мога да си спомня кога съм бил на двайсет и шест. Да, Йоргенсон, президентите лъжеха за войната, гене­ралите също. Аз бях в корпуса за обучение на офицери от запаса. Но истинското си обучение получих във Виетнам. Само се молех да се върна жив. Хора като Брайс ходеха там, за да освобождават потиснатите, точно както гласи мо­тото на зелените барети. Те вярваха в него. Но когато се върнаха вкъщи, се изплюха в лицата им за всичките им уси­лия. - Девро свали очилата си и се почеса по брадичката. - Бен Брайс... името ми напомня нещо. Виж какво ще откри­еш във военните регистри, изрови от базата данни всички незасекретени източници.

- Мислите, че може да има връзка с отвличането на Грейси?

- Човек никога не знае.

Йоргенсон се накани да тръгне.

- Искам те на бдението тази нощ - добави Девро. - На­шият човек може да се появи.

- Да, сър. А, и треньорът е тук, за да разгледа уголеме­ните снимки.

- Доведи го, не ми викай „сър“ и накарай някой да от­крие полковник Брайс.

Той носи Грейси през гората. Бърза, защото се притес­нява, че някой ще забележи отсъствието й и ще тръгне да я търси. Стига тук. Съучастникът му го чака на двайсети­на метра в кола, от която капе масло. Въпреки това той спира, сваля й дрехите и я изнасилва точно тук. След като в парка има толкова много хора и вероятно вече я търсят? И Грейси сигурно пищи и рита, и се дърпа? Тя е силно мо­миче и не се страхува от никого - не би се борила единст­вено ако е припаднала или умряла. Дали похитителят би изнасилил жертвата си мъртва или в безсъзнание? Дали я беше убил тук?

Не. Грейси Ан Брайс не беше умряла тук. Бен Брайс бе­ше крачил по полетата на смъртта, беше затъвал до колене­те в смърт, беше чувал, докосвал, опитвал и надушвал смъртта. Но не и тук.

Грейси беше напуснала това място жива.

Защо тогава похитителят беше оставил шортите й тук? Бен затвори очи и си припомни как работеха заедно в рабо­тилницата. Тя дялкаше името си върху люлеещия стол, но изведнъж спря и попита:

- Бен, как винаги разбираш, когато имам неприятности и се нуждая от теб?

- Не разбирам, миличко. Но нещо в живота ни свързва. Не знам какво е то, нито пък защо, но има някаква причина.

Бог ги беше свързал. Бен Брайс знаеше това така сигур- но, както знаеше как да направи люлеещ стол или да убие човек. И бе сигурен, че след като я вижда в съзнанието си, връзката им не е разрушена. И че е още жива.

Грейси, покажи ми пътя. Ще дойда да те взема.

- Полковник Брайс!

Бен отвори очи. Беше седнал с кръстосани крака в кръ­га, очертан от жълтата полицейска лента, където бяха от­крити шортите и маратонката на Грейси. Някакъв млад агент на ФБР тичаше към него. Спря запъхтян и каза:

- Полковник Брайс, агент Девро иска да се върнете в ко­мандния център.

Джан Йоргенсон беше родена пет години след края на Виетнамската война. Двайсет и четири години по-късно тя завърши бакалавърска степен по педагогика в Университета на Минесота - това беше единственото образование, което родителите й можеха да платят - и магистърска степен по криминална психология. Беше обяснила на родителите си, че училищните настоятелства в цялата страна смятат тази специалност за най-подходящата за учителска кариера в американските държавни училища. И те й бяха повярвали, Веднага щом завърши, тя кандидатства в Бюрото. Родите­лите й искаха да стане учителка. Тя искаше да бъде втора Кларис Старлинг.