Марк Хименес - Отвличането

- Няма я - каза Бен.

- Мога ли да й взема нещата?

- Какво?

- Нали знаеш, както когато ще иде в колежа. Тогава аз ще се преместя в стаята й и всичките й неща ще бъдат мои.

- Не, не е така, Сам. Тя не е искала да си тръгне.

- Ами тогава защо си е отишла?

- Един мъж я е взел.

- Пощальонът ли?

- Не, не добър човек.

- Някой кретен ли?

- Какво?

- Някой лош човек ли?

- Да, Сам, лош човек.

- И къде е спала снощи?

Не знам.

- Дали й е дал да вечеря?

- Не знам.

- Какво е откуп?

- Пари.

- Значи кретенът иска пари, за да пусне Грейси?

- Може би.

Лицето на Сам просветна.

- Е, значи всичко е наред.

- Защо?

- Защото когато татко продаде акциите, ще сме милиар­дери.

Специален агент Юджийн Девро беше сигурен, че мебе­лите само в тази стая струват повече от цялата му къща. Беше последвал майката на жертвата в елегантната всеки­дневна в източното крило. Девро нищо не разбираше от ме­бели, но знаеше, че не са евтини. Инстинктивно пъхна ръце в джобовете си, както правеше винаги когато придружава­ше жена си из любимите й антикварни магазини, за да не счупи случайно някой предмет, който не може да плати.

- Инсталирайте го тук - каза майката и сякаш опразни с жест цялата стая. - Използвайте мебелите, преместете ги в гаража, изгорете ги, ако щете, изобщо не ме интересува.

- Мисис Брайс, обикновено не инсталираме командния център в жилището на жертвата, но...

Тя насочи пръст срещу него.

- Искам оборудването тук! Искам непрекъснато да знам какво правите, за да откриете дъщеря ми! Ако трябва, ще се обадя на самия Лари Маккой. И без това ми е длъжник!

Девро се зачуди дали майката наистина познава лично големия шеф, или е просто „приятелка на Лари“, статут, който лесно можеше да се постигне чрез дарение от 100 000 долара за последната му кампания. Това обаче надали щеше да повлияе на решението му.

- В дома ви вече има двайсет телефонни и факс линии, както и компютри. Ще ни отнеме цялата сутрин, за да свър­жем друга линия. Затова ще установим командния център тук. Ще бъдем готови след час.

Девро се надяваше да не съжалява за решението си. Имаше основателна причина да не установява командния център в дома на жертвата: ако не откриеха момичето бързо, персоналът не можеше да остане безкрайно дълго в то­зи импровизиран офис. Командният център трябваше да се премести в местния щаб на ФБР в Далас на шейсет кило­метра от къщата. А ако това станеше, родителите щяха да решат, че ФБР се отказва от търсенето на детето им. Юджийн Девро никога не се беше отказвал от отвлечено де­те.

- Чудесно. Какво правите в момента, за да откриете дъ­щеря ми?

Добър въпрос. Девро извади ръце от джобовете си и за­почна да отмята предприетите стъпки на пръстите си.

- По случая работят двайсет агенти, както и десет поли­цаи от местния участък. Началникът на полицията Райън веднага обяви публично изчезването на Грейси и излъчи съ­общението по националната телекомуникационна система на правоохранителните органи. Вече всяка агенция в стра­ната знае за Грейси. Вкарали сме я в системата за лица в не­известност на Националния информационен център. Ведна­га щом получим нейна снимка, ще я вкараме в Националния център за похитени деца. Те ще я качат на сайта си, ще бъ­де включена и в сайта на ФБР.

Ще направим листовки със снимката на Грейси и скица на заподозрения, които ще бъдат разпространени в кварта­ла и в медиите. Началникът на полицията Райън ръководи претърсването на парка. На местопрестъплението има и екип на ФБР. Те ще съберат всички улики и ще извършат криминологичен анализ на мястото на отвличането.

Инсталирали сме комуникационно оборудване, което ще записва, прихваща и проследява всички входящи обаждания. Екипът ни за бързо реагиране ще инсталира командния пост, телефонната централа, компютрите и факсовете и ще коор­динира и проследява всички сиг нали чрез компютър ла сис­тема. А те ще бъдат хиляди. Интервюираме свидетели, кои­то са били в парка миналата нощ, и претърсваме квартала.

Девро реши да не споменава, че съставят списък на из­вестните сексуални маниаци и педофили в района.

- Мисис Брайс, можем да помолим някой психолог да дойде тук.

- С каква цел?

- За вас, за съпруга и сина ви. За да ви помогне да се справите с всичко това.

- Не искам никаква помощ. Искам да намерите дъщеря ми.

Жената се обърна, направи четири крачки и след това рязко се завъртя с лице към него. Ръцете й бяха скръстени и тя го измерваше с поглед.