Марк Хименес - Отвличането

Тя слезе по стълбите и Бен разбра, че е плакала цяла нощ. Знаеше, защото много нощи я беше разплаквал. Нико­га не я беше удрял в изблик на гняв. Бен Брайс нямаше ло­шо пиянство. Колкото повече се наливаше, толкова повече се затваряше в себе си - бореше се с демоните в душата си и оставяше жена си да заспи, изтощена от плач. Душата му беше белязана от сълзите й. Пет години не беше я виждал, не беше я докосвал и сега болезнено му се прииска да я пре­гърне, но беше напълно парализиран, като редник пред ге­нерал с четири звезди.

Тя го разбра.

Отиде при него и зарови лице на гърдите му. Бен я при­тисна силно и вдъхна аромата й. И за един кратък миг се пренесе трийсет и осем години назад, когато светът все още беше смислен. Тя въздъхна дълбоко, почти изхлипа и той усети как стройното й тяло леко се отпуска.

- О, Бен. Ами ако я нарани?

- Ще си я върнем, Кейт. Ще платим откупа и ще си я върнем.

- Дядо!

Бен погледна към внука си, който се беше вкопчил в кра­ка му. След него дотича испанката.

- Сеньор Сам трябва да изяде свое мюсли.

- Не го ща гадното мюсли!

Бен Брайс прегърна близките си. Освен Джон. Той беше изчезнал.

- Какво, по дяволите, прави той тук?

Елизабет нападна съпруга си още с влизането му в кух­нята. Джон се дръпна, ръцете му се стрелнаха към лицето и веднага се отпуснаха, когато осъзна, че няма да го удари пак.

- Не искам този алкохолик в къщата си!

Джон не отговори. Надникна в килера с провизиите, ся­каш търсеше място да се скрие. Тя се втренчи в съпруга си и поклати глава: напълно безполезен в моменти на криза!

- Мисис Брайс.

На прага на кухнята стоеше агент Девро.

Бен стоеше под стълбището с жена си, внук си и млада­та испанка, когато един агент от ФБР на средна възраст се появи заедно с Елизабет. Бен я погледна, но тя отмести очи.

- Кейт - каза тя, - можеш ли да донесеш снимката на Грейс от стаяга ни за агент Девро. Също и някаква дреха, която е носила вчера, да не е прана. Може би училищката й униформа. Дай я на инспектор Райън, той е в трапезарията. - След това тя се обърна към Сам: - Изяде ли си закуската?

Сам се опитваше да се скрие между краката на дядо си, викайки: „Помощ!“

Бен протегна ръка към агента.

- Аз съм Бен Брайс, дядото на Грейси.

- Юджийн Девро, ФБР.

Той беше едър мъж с големи ръце и здраво ръкостиска­не. Двамата се огледаха преценяващо.

- Бен Брайс - каза агент Девро. - Името ми звучи по­знато.

Бен поклати глава и насочи разговора в друга посока:

- Получихте ли искане за откуп?

- Не, сър. А по въпроса за бельото на Грейси, мисис Брайс?

- Кейт - каза Елизабет, - какво бельо е носела Грейс?

- На мачовете обикновено носи „Под прикритие“.

- Под какво ?

- „Под прикритие“. Спортно бельо. Всички хлапета го харесват, подражават на професионалистите. Дъщеря ми носи същата марка под баскетболния си екип. - Той се обърна към Кейт. - Грейси носеше ли шорти?

- Да, сини. И тениска без ръкави, също синя.

Агент Девро погледна към дъното на галерията и изви­ка:

- Агент Йоргенсон! - Една жена от ФБР се приближи и той обобщи: - Значи имаме бели маратонки „Лото“, сини три четвърти чорапи, наколенки, сини боксерки „Под прик­ритие“ и тениска без ръкави, сини шорти, златиста фланел­ка с надпис „Торнадо“ отпред и цифрата девет на гърба. - След което се обърна към останалите: - Нещо друго?

- Медальонът й - каза Бен, предизвиквайки острия по­глед на Елизабет.

- Какъв медальон? - попита агент Девро.

- Сребърна верижка със сребърна звездичка.

- Сигурен ли сте, че го е носела?

- Сигурен съм.

Кейт потвърди с кимване.

Агент Девро се обърна към агентката, която записваше в тефтерчето си.

- Прибавете медальона и разпространете пълното опи­сание за медиите.

- Да, сър - отвърна тя.

Агент Девро кимна учтиво на Кейт и Бен и се отдалечи с Елизабет. Бен се обърна към Кейт.

- Защо питат за - той погледна към Сам... - за дрехите й? Мислех, че става въпрос за откуп.

Тя вдигна ръце.

- Докато не получат обаждане...

Сам подръпна крачолите на Бен.

- Дядо, какво се е случило с Грейси? Никой не ми казва истината. - И той посочи Кейт. - Дори баба.

Бен приклекна и се изправи срещу умаленото копие на Джон - същата буйна къдрава коса, същите тъмни очи, съ­щите очила, макар и без стъкла. Грейси му беше казала, че Сам носи черните рамки, за да прилича на баща си. Бен ви­наги беше пращал на внука си подаръци за рождения ден и Коледа (саморъчно издялани койоти и кончета и малък лю­леещ стол с името САМ, гравирано на облегалката) и беше разговарял с него всеки път, когато Грейси му се обадеше; Грейси му беше изпращала снимките на Сам, които бяха за­качени на хладилника в хижата, и Бен имаше чувството, че го познава, но всъщност не го беше виждал от раждането му. Бен не беше добре дошъл в къщата на сина си.