Марк Хименес - Отвличането

- Свали си дрехите.

- Искаш да карам гол?

- Сигурен съм, че не сте наврели проследяващо уст­ройство в задника ми, но не мога да бъда сигурен къде точно сте ги сложили. Не се притеснявай, колата има добър климатик.

Лицето на Кейн издава мислите му. Майорът се изхилва.

- Как мислиш, че проследявахме свалените пилоти в Северен Виетнам?

Не бяха предвидили този ход. Кейн се опитва да измис­ли как да се измъкне, но нищо не му идва наум. Сваля ципа на якето си.

Франк Кейн се смее. Не на факта, че двама възрастни мъже карат голи през Канзас в една неделна сутрин през февруари, а на сексуалните подвизи и на военните истории на майора от Виетнам.

- Три виетнамки наведнъж?

Майорът свива рамене.

- Ако си мъж на място.

Час по-късно Франк Кейн усеща, че с всеки изминат ки­лометър все повече се възхищава на майор Чарлс Удроу Уо­кър. Майорът е невероятен човек. Какво би могло да накара този мъж да се обърне срещу държавата си? Майорът сякаш прочита мислите му.

- Предателството. Ти също си го изпитвал, нали, Франк?

- Какво имаш предвид?

- Руби Ридж. Бил си там, изпълнявал си дълга си към тази страна, защитавал си я от враговете, чужди и свои. Но нещата са се объркали и сега страната ти вини теб.

- Откъде знаеш? Имената ни не са огласявани.

Майорът се усмихва.

- Франк, имам мои хора във всяко военно подразделение, офицери на бойна служба, които чакат заповедите ми, гото­ви да възстановят реда в Америка. Имам хора и във ФБР... Колко са бившите военни в отряда ви за освобождаване на заложниците?

- Повечето са такива.

Майорът кима.

- Знаех, че ти ще ме ескортираш, още преди самият ти да го разбереш.

- Планирате преврат, нали?

- Предпочитам да го наричам смяна на режима. Ти си добър човек, Франк, щом си поел мисията да спасяваш за­ложници. За това трябва кураж. В моята бъдеща админист­рация има място за добър човек като теб.

Тази мисъл поразява Франк Кейн. Обвиняват го за Руби Ридж. Ще падат глави. Неговата може би ще е една от тях. Защо да не смени отбора, преди да го отрежат, като футбо­лен играч, който сключва по-добра сделка с друг отбор? За­що да му пука за верността към родината, щом като роди­ната му изневеряваше?

Франк Кейн въздиша. Пука му. Този отговор най-вероят­но ще му струва живота, но той казва:

- Не, благодаря, майоре.

Вече са навлезли 300 километра навътре в Канзас и наоколо е пущинак.

- Спри - казва майорът.

Кейн отбива встрани и изключва двигателя. Намират се на кръстопът. На километри и в двете посоки се простират полета, покрити със сняг. Майорът се пресята и взема клю­човете.

- Изкарай си задника от колата - казва той,

Кейн отваря вратата и излиза на студа. Заобикаля кола­та и отива до майора, двама голи мъже насред Канзас.

- Сега какво? - пита Кейн.

- Ето го моя хеликоптер.

Той поглежда нагоре. Кейн примигва към синьото небе и забелязва една черна точка, която бързо се уголемява. След по-малко от минута Кейн разпознава един „Апачи“, който лети ниско над земята. Хеликоптерът се приземява сред вихрушка от прах и сняг. Кейн забелязва, че пилотът е обле­чен във военна униформа. Забелязва също, че ракетите на хеликоптера са насочени към колата.

- Може би трябва да се дръпнеш от колата - казва ма­йорът.

- Къде е Остин? - пита Кейн.

- Ще я освободим.

- Кога?

- Скоро.

- Каква е гаранцията?

- Имаш думата ми, Франк.

Майорът стъпва на единия плаз на хеликоптера. Взема нещо отвътре и подхвърля зелено одеяло на Кейн. След то­ва му козирува, както президентът на екипажа си на южната морава, докато се качва в хеликоптера си. Извисява се над земята като Бог.

Докато Франк Кейн гледа смаяно голия майор Чарлс Удроу Уокър, който се издига във въздуха, от апачито се изстрелва ракета, която взривява колата.

Елизабет Остин е заключена в някаква къща. През про­зорчето на малката стая вижда пясъка и кактусите на пусти­нята. Намира се някъде на югозапад, близо до Мексико или в самото Мексико.

Последното, което си спомня, е как влиза в апартамента си. Когато се събуди, лежеше на леглото в тази стая и уми­раше от болка. Два от кътниците й бяха извадени.

Тя плюе кръв и разтрива челюстта си, за да намали пул­сиращата болка, когато вратата се отваря и майор Чарлс Уд­роу Уокър влиза вътре. Той затваря и заключва вратата зад себе си. Тя си мисли: Той не заключва мен, а заключва останалите отвън.

- Съжалявам за зъбите - казва майорът. - Маккой не чу­ва гласа на разума. - Той клати глава. - Политик.