Марк Хименес - Отвличането

Бен изгаси фенерчето.

- Синко, няма нищо по-важно от това да измъкнем внучката ми жива.

- Юджийн, тя е жива!

- Кой?

- Грейси! Вчера звънях осем пъти на мобилния ти теле­фон.

Специален агент Джан Йоргенсон най-накрая беше успя­ла да се свърже с агент Девро в хотела в Де Мойн.

- Само секунда - каза Юджийн и след малко добави: - Мамка му, батерията на мобилния ми е паднала. Работихме до късно, хванахме нашия човек тук. Добре, какво казваш за Грейси?

- Жива е.

- Я започни отначало.

- След като майор Уокър е бил освободен от армията...

- Чакай малко, продължила си да разследваш Уокър?

- Юджийн, имах лошо предчувствие.

- Добре, Джан, и аз съм имал подобни предчувствия.

- Както и да е, той се установил в една планина в Айда­хо, оженил се, родил му се син. Планирал военен преврат. Във ФБР сме получили анонимна видеокасета преди два­найсет години. Нашите хора извадили късмет и го аресту­вали в Айдахо преди десет години. Секретна мисия.

- Значи затова не съм разбрал.

- Сигурно. Както и да е, преди да го изправят пред съ­да - Елизабет Брайс е била един от прокурорите на Мини­стерството на правосъдието по неговото дело, - неговите последователи взели заложник и заплашили да го върнат на парчета, ако Уокър не бъде освободен.

- Нека да позная - Елизабет Брайс е била заложникът.

- Точно така. Маккой освободил Уокър, а Уокър освобо­дил нея.

- Какво е станало с Уокър?

- Умрял в Мексико. Сърдечен удар. Вероятно предхож­дан от няколко куршума на ЦРУ.

- Вероятно. Важното е, че вече е мъртъв.

- Обаче има син, който по онова време е бил на четири- найсет, което означава, че сега е на двайсет и четири. Руса коса, сини очи. Заловили сме Уокър, когато е завел момче­то в болницата. Наложило се да ампутират десния му пока­залец, ухапване от отровен паяк. След арестуването на Уо­кър момчето изчезнало. Лекарят предполага, че е починал в планината.

- От едно ухапване от паяк?

- Бил е силно отровен, нещо като кафявия отшелник. Може да е фатално, ако не се лекува.

- Провери ли момчето?

- Не открих нищо. Но има и още Всички замесени в процеса срещу Уокър - съдията, тримата федерални про­курори, включително приятелят ти Джеймс Кели и двама агенти са мъртви. Всички, Юджийн, освен...

- Елизабет Брайс и Лари Маккой.

- Има и още нещо.

- Страхувах се, че ще го кажеш.

- Нашият свидетел, треньорът по футбол на Грейси, си спомни нещо, което не е разкрил, след като Дженингс се обеси.

- И какво си е спомнил?

- Похитителят нямал показалец на дясната ръка.

- По дяволите!

- И още нещо. Човекът, който се е обадил от Айдахо Фолс, е разпознал Г рейси в бял ван с двама мъже, единия с татуировка на пепелянка.

- Чакай малко. Имах агент там...

- Дан Къри.

- Посетил е източника и му е показал снимките. Според доклада му човекът не могъл да разпознае нито Грейси, нито мъжете, нито татуировката.

- Това е според доклада му, Юджийн. Аз обаче се оба­дих на източника. Къри не е ходил при него.

Юджийн замълча за момент.

- Надушвам нещо гнило.

- Да нямаш лошо предчувствие?

- Да, имам лошо предчувствие. Отново откриваме официално разследването по отвличането на Грейси Ан Брайс, а ако са я извели извън границите на щата, това ни дава федерални правомощия. Сега случаят е мой. Ще уведомя Ва­шингтон веднага след като се обадя на Стан.

- Директорът?

- Самият той. Нещо друго?

- Полковник Брайс и бащата са проследили мъжете до Северно Айдахо, до някаква планина на име Ред Ридж, бли­зо до Бонърс Фери. Мястото е сборище на онези типове от Арийската нация, паравоенни формирования и други отка- чалки. Това е доста близо до Руби Ридж.

- Чудесно. Два въпроса, Джан: първо, ако синът на Уо- кър избива всички, които според него са виновни за смърт­та на баща му, това означава ли, че следващият е президен­тът?

- Агент Къри надали е скрил доказателства по случай на отвличане без натиск. Юджийн, ако целят да убият Маккой и ние го знаем, ще поставим планината под денонощно на­блюдение, нали?

- Абсолютно.

- Чрез отряда за освобождаване на заложници?

- Да.

- А какъв е вторият въпрос? - попита Джан.

- Защо са отвлекли Грейси?

Четири години преди да стане президент на Съединени­те американски щати, директорът на ФБР Лорънс Маккой закусва в ресторанта на Сената с лидера на мнозинството, опитвайки се да го убеди, че бюджетът на Бюрото трябва да бъде увеличен въпреки убийството на онази жена в Руби Ридж от снайперист на ФБР. Неговият съветник забързано приближава и прошепва нещо в ухото му. Маккой се изви­нява и излиза.