Марк Хименес - Отвличането

Зона за свободна стрелба означаваше, че всичко, което се движи, е дивеч - мъже, жени, зверове. Рокендрол означа­ваше да настроиш оръжието си на автоматична стрелба и да се целиш безразборно.

- Когато слънцето изгря, видяхме, че не сме стреляли по виетконговците, а по жени и деца. - Той сви рамене. - Случват се и гадни работи, човече, нали е шибана война. От армията ме отзоваха заради шумотевицата покрай Куанг Три и Май Лай. - Буба въздъхна тежко. - Най-добрите го­дини от живота ми.

- А след като напусна армията, какво? - попита Бен.

- Върнах се в Мисисипи, но нещата не бяха същите. Ония глупости за правата на гражданите, негрите, които се държаха все едно са господари, от ФБР се ебаваха с нас. За­това дойдох тук на запад, свързах се с тези момчета и отто­гава съм тук. Имаме си лагер в Ред Ридж. Цял отряд. Всич­ки сме зелени барети освен Джуниър.

Значи бяха дванайсет мъже.

- Този Джуниър ли те изрита от лагера?

Буба се намръщи.

- Тъпанар. Дори не е бил в армията. Но планината си е негова.

- И какво правите така укрепени горе в планината?

Буба се наведе напред; дъхът му беше горещ от текила­та.

- Ще променим света, приятел. Истински ще го проме­ним. - Буба погледна покрай Бен и каза. - Твоят приятел ис­ка още.

Бен погледна в огледалото и видя едрия пияница да се приближава почти тичешком; държеше бутилка бира като тояга. Когато вдигна бутилката над главата му, Бен се за­въртя надясно. Бутилката се разби в бара вместо в главата му. Той заби пета в дясното коляно на пияницата; чу се ряз­ко изпукване. Онзи се строполи на пода и се сгърчи от бол­ка.

Бен отново седна до Буба, който погледна смръщено проснатото на пода туловище.

- Повече няма да ни досажда - каза и протегна месеста­та си ръка. - Аз съм Буба.

Бен разтърси ръката му.

- Аз съм Бъди.

Лицето на Буба светна.

- Баща ми се казваше Бъди, какво съвпадение. Какво те води в Айдахо, Бъди?

- Ловът.

- Е, Бъди, тук имаме страхотен дивеч - елени, рисове, мечки. Самият аз вчера убих една страхотна сърна. Джу­ниър, той ще ми разреши да се върна след ден-два, щом се успокои за малката си мръсница. Искаш ли да дойдеш при нас? Ще ловуваме, ще се запознаеш с момчетата...

Бен дари Буба с най-широката усмивка, която успя да докара.

- Буба, нищо не би ми било по-приятно от това да се срещна с приятелчетата ти. Какво ще кажеш за още едно?

Джон шофираше ленд роувъра. Бен беше на задната се­далка с онзи пън от „Ръстис“. Истинското му име беше Арчи, но всички му викаха Буба.

Буба беше мъртво пиян, когато най-накрая си тръгнаха. Бен беше успял да налее цяла бутилка текила в гърлото му, но самият той не беше близнал и капка. Буба нямаше къде да преспи освен в бара, така че Бен му предложи да дойде в хотелската им стая. Буба прие и се качи в роувъра. Сега от­пусна глава назад и захърка.

Час по-късно стигнаха моста над река Мойе, простиращ се над дълбоката клисура, която сутринта бяха видели от хеликоптера.

- Отбий - каза Бен.

Джон спря колата и изключи двигателя. В този час на нощта по пътя нямаше други коли. Бен излезе, заобиколи откъм Буба и отвори вратата. Той зашлеви спящия, за да го събуди, и го изкара навън.

- Стигнахме ли? - попита Буба.

- Трябва да си проясня главата - отвърна Бен. - Ами ти?

Буба изсумтя. Джон заобиколи, докато Бен прикрепяше Буба да стигне до парапета на моста. Буба разкопча ципа си и започна да пикае върху крака си. Издаде въздишка на облекчение. Пенливата вода се разбиваше в скалите и искреше на лунната светлина.

- Какво правим... тук?

Студеният въздух съживяваше остатъка от мозъка на Буба.

- Какви оръжия имате в лагера? - попита Бен.

- Стингъри... гранатомети... напалм... - Буба говоре­ше бавно и завалено и леко се поклащаше.

- Как е осигурен периметърът? С ровове?

Главата на Буба се килна и той се изсмя.

- С експлозиви... бодлива тел...

- Момичето в лагера русокосо ли е?

- Аха, истинска красавица.

- Защо му е на Джуниър?

- Казва, че тя... е негова... казва, че е негова... - Буба привършваше с пикаенето. - Но тя е само една... - Той се изсмя с пиянски глас. - И аз се опитах да намажа, ама... малката кучка ме изрита право в... шибаните топки.

Той се обърна, очите му бяха като цепки в тлъстото ли­це; хилеше се и държеше в ръка члена си.

- Джуниър я иска само за себе си, но старият Буба съ­що ще намаже.

- Мисля, че не.

С едно рязко движение Бен заби юмрука си в адамовата ябълка на Буба и го метна върху парапета. После сграбчи краката му, повдигна го и го хвърли от моста. Ченето на Джон увисна, докато наблюдаваше как едрото тяло на Бу­ба прелита сто и трийсет метра и изчезва в разпенената вода.