Марк Хименес - Отвличането

Отново никакъв отговор.

- Правиш ми се на сърдита, а? И аз пробвах тоя номер на майора, когато ме вкарваше тук, но той не се връзваше. Аз също няма да се вържа. Чуваш ли?

Тишина.

- Добре, да видим как ще се инатиш след още една нощ.

Джуниър се изправи и се върна в хижата.

Когато специален агент Джан Йоргенсон влезе в апарта­мента си, телефонът й звънеше. Беше шериф Джей Ди Джонсън от окръг Баундъри, Айдахо. Той потвърди, че пол­ковникът и Джон Брайс са в Бонърс Фери.

- Смятат, че момичето е в планината. На някакво място, наречено Ред Ридж.

- Аз също смятам, че е там.

- Аз пък мислех, че ФБР приключи случая, когато похи­тителят се обеси.

- Грешали сме. Шерифе, чували ли сте за майор Чарлс Удроу Уокър?

- Чувал съм и още как. Вашите хора го арестуваха в болницата преди колко, десетина години? Не знам какво се е случило с него след това.

- Починал е в Мексико. Знаете ли нещо за процеса сре­щу него?

- Съвсем малко, беше заради някакво клане във Виетнам.

- Да, в Куанг Три. Полковник Брайс е свидетелствал срещу него.

- Само не ми казвайте, че този майор е бил част от от­ряда с кодово название „Пепелянка“?

- Той го е ръководел.

- По дяволите! Полковник Брайс откри лагера им. Каза, че става въпрос за стари сметки.

- Синът на майор Уокър е отвлякъл Грейси, но не зара­ди полковник Брайс. Отвлякъл я е, защото майка й е била един от прокурорите на процеса срещу баща му. Всички останали са мъртви, освен мисис Брайс и президента.

- Президентът?

- Да, президент Маккой. Тогава е бил директор на ФБР.

- Е, полковник Брайс откри вашия човек и това като че ли е добре.

- В какъв смисъл?

- Защото не трябва да играе по правилата ви.

- Индианска територия, лейтенант, сами създаваме пра­вилата си. Правило номер едно е да не следваме тъпите пра­вила за бойно поведение и особено правилото, че не можем да стреляме по врага си, ако първо той не стреля по нас. Ни­кой не може да стреля безнаказано по отряд „Пепелянка“. Убиваме го, преди той да ни убие.

Правило номер две. Всички изглеждат еднакво - врагът, който би трябвало да убиваме, и цивилните, които би тряб­вало да спасяваме. Войниците от Северновиетнамската армия са в униформа, но не и тези от Виетконг. Те са партизани, бащи и синове на селяни. Навън в джунглата не знаеш дали някой селянин ще те поздрави с добре до­шъл, или ще те застреля. Ако се съмняваш, просто гръм­ни жълтата муцуна.

Правило номер три. Съвестта е опасно нещо по време на война. Съвестта ти може да бъде причина за смъртта ти, но това си е твой проблем. Но съвестта ти може да застраши другарите ти от отряда, а това вече е мой проблем. Затова остави съвестта си тук, в Сайгон. Не я взимай с теб в джун­глата. Там няма добро и зло. Там можеш само да убиеш вра­га или да се върнеш вкъщи в чувал.

Майорът привършва яденето си и побутва чинията си встрани.

- Правило номер четири, най-важното: не водиш тази война в името на американския народ. На тях не им пука за теб, за тази война или за тези хора, нито пък за комунисти­ческата заплаха. Те са си вкъщи, пушат трева и правяг любов, а не война и се наслаждават на мира и благополучието, кое­то им осигуряваме. Никога не очаквай подкрепа от цивилни­те. Водиш тази война заради армията си. Армията от Уест Пойнт. Защото на твоята армия й пука за тази война и иска да спре комунизма на седемнайсетия паралел. Твоята армия знае, че американските граждани няма да подкрепят битката срещу комунизма по света, докато руските атомни бомби не се взривят над Ню Йорк. Тогава ще дойдат да ни плачат да ги спасим, да им запазим мира и благоденствието и да се бием за свободата им. А ние го нравим в този момент, но те прос­то не го знаят. Армията обаче го знае. Твоята армия ще стои зад гърба ти, твоята армия никога няма да те предаде.

Кристално сините очи на майора се впиват в очите на Бен.

- И ти, лейтенант Бен Брайс, никога не трябва да преда­ваш армията си.

- Да, сър.

1 декември 1968 година. В американския бар на Ту До Стрийт в Сайгон се чуват звуците на рокендрол, хихикането на азиатски куклички и пиянските викове на американски войници. Лейтенант Бен Брайс изпитва страхопочитание пред мъжа срещу него. Чарлс Удроу Уокър е завършил Ака­демията петнайсет години преди Бен, но Бен знае всичко за него, както и всички кадети, постъпили в академията след майора. Всички смятат, че Чарлс Удроу Уокър е следващият Макартър.

- Взех те в отряда ми - продължава майорът, - защото командирът ти във Форт Браг смята, че си най-точният снайперист, когото някога е виждал. Получи татуировката с пепелянка, сега получаваш това.