Марк Хименес - Отвличането

- Какво ви накара да промените мнението си?

- От кога?

- От когато агентът на ФБР ви е показал снимките?

- Както казах и на тях, никакъв агент на ФБР не е идвал тук.

Какво? Джан се опитваше да осмисли тази информация, но Тъкър я прекъсна.

- Имам клиент.

- Мистър Тъкър, накъде се отправиха полковник Брайс и мистър Брайс?

- Към Бонърс Фери. Горе в окръг Баундъри.

- Заместник-шериф Коуди Кокс - отговори мъжки глас.

- Обажда се агент Джан Йоргенсон от ФБР, Далас. Тряб­ва да говоря с шерифа.

- Шериф Джонсън? Той е с госпожата, имат годишнина от сватбата. Всъщност годишнината им беше вчера, но ше­рифът имаше работа...

- Случайно полковник Брайс и Джон Брайс да са се сре­щали с шерифа?

- Срещнаха се. Тази сутрин летяха с хеликоптера на Ди­ки. Шерифът каза, че дължал живота си на полковника.

- Трябва да говоря с шерифа. Спешно е.

- Дайте ми номера си, ще видя къде е и ще го помоля да ви се обади.

Елизабет затвори вратата на кабинета след себе си.

- Какъв е спешният случай, агент Йоргенсон? Тъкмо отивах на църква.

Младата жена си пое дълбоко въздух.

- Разкажете ми за майор Чарлс Удроу Уокър.

- Той е мъртъв.

- А знаехте ли, че има син?

- Благослови ме, отче, съгреших. Не съм се изповядва­ла цели трийсет години.

Съботната вечер преди Великден винаги беше натоваре­на. Досега отец Ранди беше изслушал около четирийсет анонимни изповеди на хора, коленичили от другата страна на преградата в католическата църква „Света Ана“. Всички те бяха изповядали обичайни грехове, за които той налага­ше обичайните изкупления: десет пъти молитвата „Отче наш“ и десет пъти „Аве, Мария“. Той обаче се стресна, ко­гато чу следващия глас от изповедалнята, по две причини. Трийсет години бяха твърде дълъг период без покаяние и можеше да се наложи да измисля нетрадиционно изкупле­ние; освен това този женски глас му се струваше странно познат. Следващите й думи потвърдиха подозренията му.

- Отче, обладана съм от злото. А сега злото е обладало и дъщеря ми. - Гласът й пресекваше. - Отче, Грейс може да е жива!

Отец Ранди познаваше Грейси, бедното момиче, и цяло­то й семейство. Виждаше ги всяка неделя сутрин. Но Ели­забет Брайс никога не беше стъпвала в църквата му.

- Грейси може да е жива?

- Да!

- Какво значи „обладана от злото“?

- Отвел я е в Айдахо.

- В Айдахо? Кой?

- Синът на дявола.

Раменете на отец Ранди се отпуснаха. Синът на дявола ли? Бедната жена сигурно беше обезумяла. Реши да се от­несе с разбиране към нея.

- А защо не сте изповядвали цели трийсет години?

- Баща ми беше убит, когато бях едва на десет. Обвиня­вах Господ.

- Цели трийсет години?

- Да.

- И не сте били на литургия трийсет години?

- Не.

- Причастие?

- Не.

- Живели сте без вяра трийсет години?

- Да.

- А защо се изповядвате сега?

- Искам да избягам от миналото. Искам дъщеря ми да се върне. Искам Бог да ни даде още една възможност.

Не беше лесно да си католически свещеник тези дни. При толкова много свещеници, обвинявани в сексуални престъпления срещу деца, католическата църква се превръ­щаше в любимата изкупителна жертва на адвокатите на ищ­ците и той често се замисляше да напусне. Какво добро пра­веше? Прекарваше повече време в свидетелски показания, отколкото в разпространяване на Божието слово. И изобщо някой вече вярваше ли в Бог? В Сатаната? Вярваше ли ня­кой в това, че злото и доброто наистина водят ежедневна битка в душите ни и за душите ни? Спасил ли беше поне ед­на душа през тези петнайсет години? Обзе го странно чув­ство и той разбра: Бог му даваше възможност.

- Злото ме обсеби преди десет години - каза мисис Брайс. - Не ме освобождава.

- Защото не притежавате силата да се борите с него. Вя­рата е единствената ни защита срещу злото - борим се чрез вярата.

- Но защо дъщеря ми?

Отец Ранди изрече думи, които сам не разбираше:

- Защото двете с Грейси имате връзка, връзка със зло­то, която трябва да нарушите.

- Отче, как да наруша тази връзка?

- Не можете. Някой трябва да умре, за да скъсате тази връзка.

- Не! Не я взимайте!

Жената подскочи и отвори вратата от неговата страна на изповедалнята. Хвърли се върху него и сграбчи голямото разпятие, което висеше от одеждите му.

- Господи, вземи мен!

- Пати, чуваш ли ме?

Никакъв отговор.

Устата на Джуниър беше прилепена към отвора за въз­дух, така че го чуваше много добре. Просто се инатеше.

- Научи ли си урока?