Марк Хименес - Отвличането

- Джеймс Кели, Уилям Голдбърг...

- Бил? Последното, което чух за него, беше, че се е вър­нал в Охайо.

- Тод Йънг, Тед Елнс от ФБР.

- Всички са мъртви?

- Да, госпожо.

- Това е работа на Уокър.

- Той е мъртъв, мисис Робинс.

- Зло като него никога не умира. - Чу се въздишка. - То­зи процес унищожи всички, до които се докосна, особено Елизабет. Тя не беше същият човек.

- Затова ли е напуснала министерството толкова вне­запно?

- Коя жена би се върнала на работа, все едно нищо не се е случило? Когато я върнаха...

- Върнаха? Откъде?

- От майор Уокър - тя беше заложникът.

- Километър и половина спускане! - крещеше Дики. - Хората идват от цял свят на рафтинг по Мойе.

Бяха прелетели над три от четирите лагера на изток от града и се отправяха към четвъртия, на север. Дики кръже­ше над дълбока клисура, над която минаваше двулентов ви­сящ мост; долу, където водата се разбиваше, се виждаше бяла пяна.

Скоро летяха над следващия лагер, на стотина метра от върховете на дърветата. Този не беше толкова голям: съ­стоеше се от седем хижи и няколко автомобила, но нямаше бял ван. Бен веднага забеляза какъв ред цари. Хижите бяха подредени като бараки в казарма, с лице към покрита с ча­къл площ, където бяха паркирани колите. Дори отвисоко се забелязваше охранителен периметър, насипи, разположени на петдесетина метра един от друг, които образуваха полу­кръг на стотина метра надолу по склона. На определено разстояние по черния път, виещ се в планината към лагера, имаше ръчно изкопани ровове, върху които бяха сложени метални плочи; ако плочите се махнеха, всички коли щяха да затънат в рововете, освен може би танк „Патън“. Ровове­те по пътищата бяха стандартна военна тактика на Виет- конг.

Този лагер беше подготвен за битка.

Бен го разгледа с бинокъла и огради местонахождение­то, отбелязано на картата с името Ред Ридж. Досети се, че това е лагерът, който търсят - заради охранителния периме­тър, рововете по пътя и заради едно желязо за жигосване.

Специален агент Джан Йоргенсон изтича от сградата на ФБР и пресече улицата до колата си, оставена на паркинга. Щеше да прекара остатъка от съботния ден в Поуст Оук, щата Тексас.

Майор Чарлс Удроу Уокър беше мъртъв. Синът му също се смяташе за мъртъв. Син, който би трябвало да е на двай­сет и четири години, горе-долу на възрастта на похитителя. Син, който имаше руса коса и сини очи, точно като похити­теля. Син, който беше с телосложението на похитителя спо­ред първоначалните свидетелски показания на треньора.

Оставаше липсващият пръст.

Бен разкопча колана си и скочи от хеликоптера, преди той да докосне пистата. Наведе се, за да не го ударят въртя­щите се перки, и изтича до колата на шерифа. Разгъна кар­тата на задния капак.

- За колко време се стига до този лагер? - попита той шерифа.

- Предполагам, за около час, зависи колко разкалян е пътят. Видя ли нещо?

Бен кимна.

- Желязо за жигосване до вратата на една от хижите.

- Желязо за жигосване?

- Отрядът на зелените барети носеше същото това же­лязо, с формата на змия.

- И?

- Виетконговците бяха будисти и конфуцианци. Вярва­ха, че ще прекарат вечността с предците си, но при условие, че получат подходящо погребение. Ако не бъдат погребани или телата им са осакатени, няма да има среща с предците. Затова специалните отряди отрязваха ушите им или други части на тялото, белязваха ги по някакъв начин. Отряд „Пе­пелянка“ жигосваха челата им. Психологическа война.

- По дяволите - изсумтя шерифът. - А как са нагорещя- вали желязото насред джунглата?

- Запалвахме няколко експлозива С-4. Не избухват без детонатор.

Шерифът се облегна на колата, свали шапката си и про­кара ръка през косата си.

- Чувах за такива извращения, но реших, че са просто слухове.

- Вярно е. - Бен се обърна към картата. - Аз бях в от­ряд „Пепелянка“.

Шерифът помълча, но накрая отсече:

- И все пак, полковник, ще ми е нужно нещо повече от желязо за жигосване, за да издействам заповед за арестуване.

- Не ми трябва заповед - отвърна Бен.

Треньорът Уоли обядваше с жена си и дъщеря си в кух­нята, преди да застъпи на смяна в „Тако Хаус“. От мястото си на масата той погледна през прозореца. Видя как черни­ят седан паркира в алеята. Видя младата жена да излиза от колата. Видя също и как си облича якето, за да прикрие пис­толета на кръста си. Уоли Фейгън остави вилицата и побут­на чинията си.