Марк Хименес - Отвличането

- Айдахо! - изкрещя шерифът. - Всички откачалки ид­ват в Айдахо!

Кръжаха над поредния лагер. Първите три на запад от града отдавна бяха изоставени. Бен гледаше през бинокъла, надвесен през отворената врата: десетина хижи, изпотро­шени коли и разглобен автобус, повдигнат на бетонни тух­ли; дърва за огън, изтърбушено канапе пред една от хижите и фотьойл пред друга; тънка струйка дим се издигаше от елен на шиш, който се печеше над открито огнище. Край него стоят трима мъже, пет жени и четири деца, точно като във филма „Избавление“.

Никъде обаче не се виждаше бял ван.

Бен искаше да огледа по-добре и извади сваления мер­ник на пушката си. През силната оптика той можеше да раз­бере дали някой мъж се е бръснал с бръснач или с електри­ческа самобръсначка. Мъжете в този лагер изобщо не се бя­ха бръснали. Имаха бради и сплъстени дълги коси, никъде не зърна къси руси кичури; носеха дънки и тениски, а не ка­муфлажни дрехи. Наоколо не се виждаха оръжия или аму­ниции. Тези тук не бяха бивши войници, още по-малко бив­ши зелени барети.

Обитателите на лагера забелязаха хеликоптера. Децата започнаха да сочат към небето и всички се скупчиха, като че ли ставаха свидетели на слънчево затъмнение. Бен видя мръсни деца, изморени жени и липсващи зъби. Всички из­глеждаха изключително бедни. Знамето на Конфедерацията лениво се ветрееше на висок прът. Един от мъжете разкоп­ча якето си и след това ризата си; огромният му корем бе­ше покрит с татуировки, а на гърдите му бяха изписани бук­вите ККК със странен шрифт. Вероятно беше нещо като вожд на малкото си племе.

Дики изкрещя:

- Тия ми напомнят за един виц, дето го чух в града: ако мъж и жена се преместят от Алабама в Айдахо, по закон още ли се водят брат и сестра?

- Колко време ще я държиш там?

Джако беше заварил Джуниър с увиснал нос, сякаш ку­чето му е било прегазено.

- Докато я пречупя.

- Тя да не е кон? - Той дръпна дълбоко от цигарата си, издиша дима и поклати глава. - Кво, по дяволите, очакваше, да те обикне и да си заживеете щастливо?

Джако въздъхна. Синът изобщо не приличаше на баща си. Може би Джуниър щеше да е по-различен, ако имаше майка, който да го отгледа, но тя беше починала внезапно, когато Джуниър беше още малък. Джако се чувстваше от­говорен за смъртта й. По заповед на майора той й беше вка­рал куршум в мозъка и я беше погребал зад хижата, поне­же се беше превърнала в заплаха за сигурността им. Майка­та на Джако ги беше зарязала, когато той беше само на пет, защото баща му непрекъснато се напиваше и я пребиваше от бой, но той си беше съвсем нормален.

- Виж какво, момче, в този кафез лежат двайсет и пет милиона долара. Ако ще я оставиш да умре там, поне вземи парите!

Джуниър го изгледа свирепо. Майната му, помисли си Джако. Парите щяха да им дойдат добре, но важното беше, че момичето, живо или мъртво, щеше да му доведе Бен Брайс. За мъж на възрастта на Джако уреждането на стари сметки беше далеч по-удовлетворително от парите. Той взе ключовете за колата от един пирон до вратата.

- Отивам в Крестън.

Джако излезе и провери дали в багажника няма останали оръжия - да не би някой канадски граничар да претърси колата и да открие металните кутии. Как щеше да обяснява, че напалмът не е негов?

Качи се във вана, запали и тръгна надолу. Веднъж месеч­но той изминаваше трийсет и пет километра до Канада. Имаше гръдна жаба - от много алкохол, червено месо и ци­гари, беше казал докторът. Но не възнамеряваше да се от­каже от тези си навици. Затова вземаше нитроглицерин, ко­гато сърцето го стягаше, което се случваше почти всеки ден. Лекарствата му струваха сто долара, но в Канада бяха двойно по-евтини. Затова си ги купуваше оттам. Терорис­тичната група, която планираше да убие президента, няма­ше здравна застраховка, за да ползва тук намаление.

- Мистър Върнън?

- Да, агент Йоргенсон, намерих картона.

Агент Джан Йоргенсон беше сигурна, че между майор Чарлс Удроу Уокър, Елизабет Брайс и отвличането на Грей­си Ан Брайс има някаква връзка. Уокър обаче беше мъртъв. И само двама души, свързани с процеса срещу Уокър, бяха живи. Елизабет Брайс и президентът Маккой. Нямаше как да говори с президента. Затова се беше обадила в болница­та в Айдахо, където Уокър беше завел сина си преди десет години. Доктор Хенри Върнън все още беше завеждащ спешното отделение и беше единственият човек, за когото тя знаеше, че е виждал майор Чарлс Удроу Уокър жив.

- Никога няма да забравя този ден - каза докторът. - ФБР арестуваха най-търсения човек в Америка в моята за­ла за спешни случаи.