Марк Хименес - Отвличането

Затова тя оставя папката на нощното шкафче, сваля би­кините си и гърбом се опира в него. Той обича да го прави заднишком, да докосва стегнатото й дупе, Няма да издържи дълго. Затваря очи и мисли, че ще се върне към документи­те най-много след пет минути.

Този път обаче той не бърза. Плъзга другата си ръка под нея и пъхва крак между нейните. Телата им са преплетени между копринените чаршафи. Ръката му обгръща тялото й, хълбока и бедрото й, нежна е като ръката на жена. Другата му ръка леко гали гърдата й. Обикновено извива зърната й, като че ли се опитва да настрои радиото на рейндж роувъра; тази нощ я гали много умело. Дали някоя не учи кучен­цето й на нови номера?

Ръката върху бедрото й се плъзга от вътрешната му страна и се придвижва нагоре. Бавно. Мускулите й инстинктивно се свиват в очакване на обичайното му изпълнение: опитва се да разпали бързо огън с две пръчки, а след това пъхва пръст в нея с романтиката на автомеханик, който проверява маслото на колата. Изненадва се, когато от уст­ните й се отронва тиха въздишка. Тази нощ той не атакува грубо клитора й. Пръстите му го галят леко. Сега правят кръгови движения в долната част на корема й и пак слизат надолу. Тя несъзнателно се притиска към ръката му. Зали­ва я горещина, превзема слабините й, надига се в корема й, в гърдите й, по врата й и в главата й. Тя облизва устни­те си.

Езикът му докосва тила й, нежно и възбуждащо. Ще й се да го попита кой го е научил на всичко това, но не иска той да спира. Протяга ръка назад и хваща хълбока му, който е по-стегнат, отколкото тя си спомня. Цялото му тяло е стег­нато и жилаво. Да не би малкият й компютърен специалист да е тренирал в салона на компанията?

Ръката й се плъзга по тялото му. Готов е. За нейна изне­нада тя също е готова. Насочва го в себе си и от устата й се изплъзва стон. Обръща се по корем и свива крака под тяло­то си. Джон коленичи отзад и прониква в нея, после се от­дръпва и пак се притиска, тласъците му се усилват, посте­пенно той започва да прониква мощно и дълбоко и тя усеща как напрежението нараства в нея, облива я горещина и крайчетата на нервите й се възпламеняват... то всеки момент ще се случи, о, боже, тя е на ръба да пропадне в блажените дъл­бини на оргазма за първи път от...

И миналото й се завръща, прогонва настоящето, превзе­ма съзнанието й и сковава тялото й. За нея всичко приклю­чи. Няма да получи оргазъм тази вечер, никога няма да по­лучи оргазъм.

Обсебена е от миналото.

Елизабет се събуди и по лицето й се стичаха сълзи. Захлипа неудържимо. Грейс беше изчезнала, а тя обвини Джон.

Сега Джон също го нямаше. Джон, който обичаше Грейс толкова, че да последва един пияница чак в Айдахо, надя­вайки се противно на всякаква логика, че може да е още жи­ва. Беше загърбил един милиард долара, за да открие дъще­ря си. Беше заложил всичко заради нея. Беше направил как­вото би направил един мъж. Никога не беше отдавала дъл­жимото на Джон Брайс като мъж и никога не беше го оби­чала достатъчно като съпруг.

Той заслужаваше повече.

Бяха се сблъскали преди десет години в Министерство­то на правосъдието. Буквално. Той вървеше с наведена гла­ва и се блъсна в нея, събаряйки я на земята и разпилявайки документите й. Тя му хвърли само един поглед и реши, че е от студентите, които наемаха почасово. Той обаче обясни, че има докторска степен по алгоритми от Масачусетския технологичен институт. Беше дошъл във Вашингтон като консултант по някакъв правителствен проект, свързан с компютърната система на министерството. Изглеждаше странен, но безобиден.

Но ето че започна да я преследва. Чрез електронната по­ща. На следващия ден и на всеки следващ ден оттогава. Всеки път, когато пристигнеше на работа, в пощата й се мъдреше ново писмо. Кой знае защо, тя не настоя той да спре да й пише. Кой знае защо, дори започна да очаква пис­мата му с нетърпение.

И тогава злото дойде.

След това тя започна да потъва в депресия и мисли за са­моубийство и убийство. Католическата й вяра - макар и неприлагана дели двайсет години - не й позволяваше да из­бере нито един от тези варианти за бягство. За един католик самоубийството означаваше вечно проклятие, а убийство­то - доживотно чувство за вина. Точно когато мислеше, че за нея няма надежда, той застана на вратата на кабинета й. Тя заведе Джон Брайс на вечеря, напи го и го използва. Бе­ше бременна, когато му предложи да се ожени за нея.

Беше обичал детето й повече от себе си.

Елизабет Брайс избърса лицето си и взе решение: щеше да обича съпруга си. Но не можеше да го обича, докато я обсебваше миналото. Тя седна. Има само едно място, къде­то можеш да отидеш, когато те обсеби злото.