Марк Хименес - Отвличането

- Можете ли да опишете Уокър?

- Едър мъж, руса коса, сини очи - никога няма да забра­вя тези очи, как ме гледаше само. Побиха ме тръпки. Каза, че бил извън страната и когато се върнал, заварил сина си така. Веднага го беше довел.

- Синът му е умирал?

- Отравяне от насекомо. Беше ухапан от насекомо. От черната вдовица. Хората винаги я бъркат с кафявия отшел­ник, защото симптомите при ухапването са почти същите, но отшелниците са рядкост тук. - Тя чу шумолене на хар­тия. - Да видим, ето го: Чарлс Удроу Уокър, Джуниър, бял, на четиринайсет години. Симптоми: силно главоболие, ви­сока температура, треска, гадене, мускулни болки и кожни лезии, довели до некроза на цял пръст, атрофирал до кост­та. Никога не бях виждал такава напреднала форма. Приех­ме момчето, сложихме го на системи, включихме му анти­биотици, кортикостероиди, но трябваше да ампутираме пръста, за да спрем разпростирането на некрозата. Десният показалец. Момчето беше оставено без лечение толкова дълго, че не вярвах да се оправи. След като ФБР арестува баща му, отидох да проверя как е. Той обаче беше изчезнал. Предполагам, че е умрял в планината. Няма данни да се е лекувал при нас оттогава.

Майор Уокър беше мъртъв, най-вероятно синът му също.

- Благодаря ви за помощта, докторе... А как изглежда­ше момчето?

- Едро, като баща си. Същата руса коса, същите сини очи.

Дики сочеше надолу и крещеше, за да заглуши рева на двигателя.

- Фермите „Елк Маунтън“. Отглеждат хмел за бира „Будвайзер“,

Бен виждаше под себе си полета, изпъстрени с петна сняг, покрай виещата се през долината река. Бяха прелете­ли над всичките седем известни лагера на запад от града и сега се отправяха на изток.

- Най-добрият риболов в страната! - изкрещя Дики. - Страшна пъстърва, костур, бяла риба! Горе в планините пък има едър дивеч - лосове, елени, дори мечки!

След няколко минути той отново извика:

- Национален резерват „Кутнай“! Три хиляди акра, сто­тици различни животински видове! През лятото можеш да видиш белоглави орли!

- Дики - ядоса се шерифът, - затваряй си устата и управ­лявай тази машина! Да не се каниш да се кандидатираш за проклетата търговска камара! Тези хора не са туристи, дош­ли да гледат птиците! Дошли са тук да си търсят момичето!

Телефонът звънеше.

Елизабет Остин беше младши помощник-прокурор по процеса срещу Уокър. Беше нова в министерството и вече беше един от евентуалните кандидати за висок пост, когато изведнъж си подаде оставката само две седмици след смъртта на майора в Ню Мексико. Две седмици след това тя се беше омъжила за Джон Брайс и се беше преместила в Далас. Все едно бягаше. Но от какво? От кого?

В съзнанието на специален агент Джан Йоргенсон се оформяше някакво предположение, което тя все още не мо­жеше да формулира.

Трябваше й повече информация за Елизабет Брайс и за­това беше прегледала досието за имена на нейни колеги, сред които откри номера на Марджи Робинс. Понастоящем Марджи Робинс работеше като секретарка на юристите в Министерството на земеделието. Беше събота сутринта и Джан набра домашния й телефон. След десетина иззвънявания се чу нежен глас.

- Ало?

- Марджи Робинс?

- Да.

- Мисис Робинс, казвам се Джан Йоргенсон и съм агент на ФБР. Разследвам отвличането на Грейси Ан Брайс.

- Да, дъщерята на Елизабет. Ужасно.

Бинго.

- Познавате ли Елизабет Брайс?

- Фамилията й беше Остин, когато работех за нея. Дори не знаех, че е нейното дете, докато не я видях по телевизи­ята.

- Работели сте за нея в Министерството на правосъдието?

- Пет години. Бях й секретарка. Открили ли са тялото на дъщеря й?

- Не, госпожо.

- Мислех, че случаят е приключен.

- Опитвам се да изясня някои неща. Разкажете ми за ми­сис Брайс.

- О, Елизабет беше прекрасен човек. Прекалено сериоз­на и малко тъжна, всъщност сякаш нещо в живота й липс­ваше. Никога не говореше за това, само веднъж спомена, че баща й бил убит, когато била малка, и оттогава не била хо­дила на църква. Много добре си спомням този разговор. Бе­ше изключително умна и толкова начетена. Всички смятах­ме, че някой ден ще стане министър на правосъдието. Но това беше преди онзи процес.

- Срещу майор Уокър?

- Да, срещу майор Уокър.

- Мисис Робинс, знаете ли, че освен президента Маккой и ЕлизабетБрайс, всички членове от прокурорския екип по процеса срещу Уокър са мъртви?

Настъпи мълчание.

- Мисис Робинс?

- Не, не знаех това. Четох нещо за съдията, някаква зло­полука с лодка. И за мистър Гарсия в Денвър. Кой друг?