Марк Хименес - Отвличането

Гари Дженингс имаше десет пръста на ръцете си, когато завърза единия крачол на затворническите панталони около противопожарната тръба в килията си, а другия около вра­та си и скочи от затворническото легло.

Един невинен човек беше мъртъв.

Което означаваше, че Грейси Ан Брайс може би беше жива.

Специален агент Джан Йоргенсон вече знаеше, че отвли­чането на Грейси няма нищо общо с полковник Брайс или с отмъщение за войната във Виетнам. То беше заради Елиза­бет Брайс и един син, който иска да отмъсти за смъртта на баща си. Явно Чарлс Удроу Уокър Джуниър смяташе, че правителството е убило баща му и че той може да убие всички, отговорни за смъртта му. Но защо не беше убил и Елизабет Брайс? Защо беше отвлякъл дъщеря й? И имаше ли някакви планове за президента?

Джан Йоргенсон имаше нужда от опит. Имаше нужда от агент Девро. Но мобилният му телефон се включваше на гласова поща вече пети път.

- Юджийн, пак съм аз. Събота е, в Далас наближава се­дем. Моля те, обади ми се възможно най-скоро. Дженингс е бил невинен. А Грейси може би е още жива.

Тя прекъсна връзката.

Джан седеше на дивана в кабинета на Брайс и чакаше мисис Брайс. В ума й непрекъснато изскачаха въпроси: ако похитителят е бил синът на майора, то къде се намира той сега? Ако Грейси е жива, къде е тя? Навремето майорът и синът му бяха живели в Айдахо, възможно бе синът му все още да е там. Полковник Брайс смяташе, че Грейси е в Ай­дахо, защото някой се беше обадил, че я е видял в Айдахо Фолс. Агент Къри обаче лично беше разпитал източника от Айдахо и беше докладвал, че той не е могъл да разпознае Грейси, нито мъжете или татуировката. Странно.

Джан трябваше да говори с източника в Айдахо. За цел­та й беше необходим списъкът с обажданията на хората, предложили сведения за Грейси. Списъкът стоеше на бюро­то й в Далас на шейсет и пет километра на юг от сегашно­то й местонахождение. В събота вечер надали някой беше в офиса, освен охраната.

Ред вдигна още на първото иззвъняване. Най-вероятно седеше зад бюрото си във фоайето и гледаше телевизия, ко­ето правеше всяка вечер през последната седмица, когато тя си тръгваше от работа. Ред беше петдесетгодишен самот­ник. Всяка вечер й се сваляше.

- Ред, обажда се агент Йоргенсон.

- О, здравей!

- Имам спешен случай. Можеш ли да ми помогнеш?

- Искаш да дойда у вас?

- Ммм, не. Искам да отидеш в кабинета ми.

- Е, смятам, че мога да се кача след малко.

Да, след като свърши „Колелото на съдбата“.

Джан Йоргенсон имаше кръглото лице, големите очи и набитото телосложение на фермерка от Минесота. Повече­то мъже я смятаха за апетитна. Носеше косата си късо под­стригана, беше висока метър и седемдесет и тежеше точно петдесет и осем килограма. Често мъжете я поглеждаха и решаваха, че е лесбийка, но тя беше напълно хетеросексу­ална. Просто не беше открила мъжа, който да заслужава да го допусне до себе си. И Ред от охраната определено не бе­ше той, макар да му се искаше. Джан не беше от жените, ко­ито подвеждат мъжете, но разпечатката наистина й трябва­ше.

- Знаеш ли, Ред, когато този случай приключи, ще имам повече свободно време и може би двамата с теб ще...

- Веднага се качвам!

- Добре тогава. На бюрото ми има дебела компютърна разпечатка с няколко жълти лепящи се листчета. Прегледай ги и намери обаждане от Айдахо Фолс. Започни отзад на­пред. Като го намериш, обади ми се на този номер от теле­фона в кабинета ми.

Тя продиктува мобилния си телефон и Ред хукна. Отбе­ляза си да смени номера на телефона си, когато всичко то­ва приключи.

Ред се обади след по-малко от десет минути. Кпейтън Лий Тъкър, Айдахо Фолс, щата Айдахо. Имаше и номер.

- Чао, скъпа - каза Ред.

Хвана ме.

Джан провери телефона на семейство Брайс - имаха де­сет линии. Определено можеха да си позволят едно обажда­не до Айдахо. Тя набра номера, надявайки се Тъкър да рабо­ти до късно. Мъжки глас се обади след тринайсетото позвъ­няване.

- Ало? Работи ли този телефон?

- Клейтън Лий Тькър?

- Да. Не знаех, че са поправили телефона ми. - И след това на някой друг: - Идвам след минутка! - После в теле­фона: - Имам клиент.

- Мистър Тъкър, аз съм агент Джан Йоргенсон от ФБР. Разследвам отвличането на Грейси Ан Брайс.

- Те бяха тук вчера.

- Полковник Брайс и бащата ли?

- Да.

- По кое време?

- Малко след като дойдох. Около осем.

- Мислите ли, че момичето, което сте видели, е Грейси.

- О, сигурен съм, особено след като видях снимките.