Марк Хименес - Отвличането

- Аха - отвърна жената. Изглежда, остана доволна от обяснението и си тръгна.

Бен се обърна към Джон.

- Ние сме хомо?

- Е, нали я накарах да се махне - сви рамене Джон.

Седяха на високите столове на бара в „Ръстис“ вече пове­че от час. Заведението беше долнопробно. От музикалния ав­томат се носеше кънтри музика. Подът беше дървен и покрит със стърготини. Неонови лампи светеха над бара, а зад него тихо бръмчеше телевизор. В единия ъгъл имаше маси за би­лярд. Наоколо седяха груби мъже и още по-груби жени.

Бен видя в огледалото зад бара, че жената е отишла да изпробва късмета си на маса с четирима мъже. Тя посочи Бен и Джон и им каза нещо. Те се изсмяха. Погледът му се премести към вратата. Едър бял мъж, няколко години по- млад от Бен, облечен с камуфлажни панталони и старо зе­лено военно яке, влезе, запъти се към бара и тежко се отпус­на през два стола от Бен. Лицето му беше насинено.

- Какво, по дяволите, се е случило с теб, Буба? - попи­та го барманът.

- Джуниър ме цапардоса с шибаната лопата.

Буба говореше с южняшки акцент. Свали якето си. Носе­ше тениска с къс ръкав, разкриваща част от татуировка, с ко­ято можеше да се снабдиш само в Сайгон. Барманът сложи една бира и три шота текила пред Буба, без да чака поръчка.

Буба изгълта първия шот, потръпна, когато текилата се разля по вените му, и каза:

- Ал, Джуниър ме изрита от лагера.

Барманът се засмя.

- Какво си направил този път?

Буба избърса уста с опакото на ръката си.

- Виетнамските проститутки не бяха по-големи, не виж­дам за кво толкова се вбеси. Щом има мензис, значи е дос- татъчно голяма да се чука.

Бен сграбчи коляното на Джон, за да го възпре. Буба по­гълна и втория шот.

- И къде, по дяволите, ще спя тая нощ?

- Върни се пак там - предложи Ал.

Буба гаврътна и третата текила и поклати глава.

- Не става. По пътя има капани.

- Добре, Буба - отвърна барманът, - можеш да спиш тук, но не на билярдната маса като миналия път. - А на Бен и Джон подхвърли: - Тия момчета не знаят, че войната свърши преди трийсет години.

Бен планираше стратегията си спрямо Буба, когато чу пиянски глас:

- Хей, приятелко, какво ще кажеш за една свирка?

Бен се обърна. Един от пияниците, най-едрият от гру­пичката, беше сложил ръка на рамото на Джон. Лицето на Джон беше замръзнало.

Малкия Джони Брайс беше пребиван от бой поне вед­нъж седмично, понякога и два пъти. Но най-близкото му преживяване до юмручен бой беше преди няколко години, когато някакъв луд идиот с черно беемве беше ударил новия му корвет, след което излезе от колата и нарече Джон малоумник. Без да се замисля за евентуалните последствия, Джон извика:

- Аз ли съм малоумник? Коефициентът ми на интели­гентност е 190, имам докторска степен от Масачусетския технологичен университет и притежавам интернет компа­ния, която всеки момент ще излезе на борсата! Ти какви дипломи имаш, пич?

Това определено затвори устата на онзи.

Сега обаче Джон реши, че дори да осведоми тази лоена топка, надвесена над него, относно своя коефициент на ин­телигентност, научните си степени и преуспяващата си ком­пания, надали ще постигне същия ефект в провинциален Айдахо, както в центъра на Далас. Затова той внезапно се парализира от познатото чувство за малоценност. Малкия Джони Брайс погледна към Бен.

- Чупката - каза Бен на мъжа.

Джон не видя и капка от страха си в очите на Бен. Он­зи кретен обаче беше прекалено пиян, за да забележи. Той направи крачка към Бен; Джон разбра, че прави грешка. Мъжът изведнъж спря и гърлено изохка. Джон погледна надолу. Ботушът на Бен беше забит в чатала му. Пияни­цата се приведе като старец, хвана гениталиите си с ръце, а лицето му се изкриви от онази мъчителна болка, която мъжете изпитват, когато им смачкат топките. Бен стана, хвана го за раменете, обърна го и леко го побутна към ма­сата му.

Малкия Джони Брайс искаше да бъде такъв мъж.

Бен седна и кимна на Буба.

- Не мога да понасям невъзпитани пияници.

Буба пресуши бирата си и се оригна.

- Нито пък аз.

- Татуировката ти - посочи Бен, - Хайлендс или Делта?

- Делта. Ти?

- Хайлендс - отвърна Бен.

- Зелена барета?

- Дааа.

- Е, можеш да ме цунеш отзад. Колко време беше в джунглата?

- Седем години.

Буба поклати глава.

- Мамка му. Аз имах само две мисии. Можеше да оста­на през цялата шибана война, но се забърках в неприятнос­ти.

- Какви неприятности?

- От ония, дето убиваш грешните хора. - Буба замъл­ча. - Седемдесет и един души, нощна операция на юг от Као Ланх, зона за свободна стрелба. Направо рокендрол.