Марк Хименес - Отвличането

Застанал там в черна работна риза с дълъг ръкав, дънки и ботуши, с разрошена руса коса и гладко избръснато лице, с изправената стойка на войник, Уокър много прилича на мъжа, който някога е бил - гордостта на Уест Пойнт, очаро­вателният лидер, легендата на зелените барети. Изобщо не прилича на мъжа, в който се е превърнал - най-опасния престъпник в Америка.

Той се е втренчил в нея и тя вижда как злото се прокрад­ва в очите му. Оглежда я - все още е облечена с блузата и полата от костюма си, - все едно се двоуми как да постъпи. Най-накрая решава.

- Съблечи се.

- Върви по дяволите.

Той застава до нея, сграбчва блузата й и я разкъсва. Тя замахва с юмрук към лицето му, а той дори не си прави тру­да да блокира удара.

- Щом това те успокоява, добре - казва майорът. - Но ще правиш каквото искам.

Сутиенът й пада и тя стои пред него. Не трепери от страх и не плаче. Няма да плаче. Той гледа красотата й и ди­шането му се учестява; очите му потъмняват. Приближава се към нея; тя забива коляно в чатала му. Той я удря през лицето с опакото на ръката си и я събаря на леглото. Лице­то и челюстта й горят от болка, очите й се пълнят със съл­зи. Той хваща полата й и я смъква заедно с бикините. Очи­те му са подивели, пъхти като животно. Разкопчава колана си; панталоните му падат на земята. Тя стиска очи, не иска да го гледа. Той я сграбчва, обръща я по корем и повдига хълбоците й. Тя затваря очи, стиска зъби и стене, когато той прониква с внезапна сила в нея. Изпитва облекчение, кога­то той свършва бързо.

Но това не е последният път.

Всеки път е груб. Винаги прониква в нея отзад, сякаш не иска да вижда лицето й, докато я изнасилва, или пък не ис­ка тя да го гледа. Никога не се съблича; само сваля панталоните си. Никога не прави опит да я прегърне или да я по­гали. Просто я чука. Като животно, като див звяр. Когато свърши, той си тръгва бързо и без да казва нищо, все едно го е срам от насилието. Но го прави отново. И отново. И от­ново. Тя се бори с него всеки път, но без никакъв резултат. Не може да го победи със сила. Той е природна стихия. Во­лята й отслабва. Майорът контролира живота й. Злото му е всепоглъщащо.

След десетия път тя казва:

- Обичам те.

Две седмици по-късно майорът и хората му я превеждат през границата в Мексико. Пътуват към Сан Хосе дел Кабо. Той казва, че ще живеят там заедно и завинаги.

- Той трябва да умре! Трябва да умре бързо и болезне­но или ще се превърнем във втора Колумбия!

Директорът на ФБР Лорънс Маккой е освободил Уокър, а сега Уокър бави освобождаването на Елизабет Остин. Минали са две седмици, а от Остин няма и следа. Майор Чарлс Удроу Уокър трябва да умре. Мечтата на Маккой за Белия дом зависи от това.

Маккой обаче не знае къде е Уокър, нито пък на кого мо­же да се довери. Уокър беше казал, че има хора във ФБР. За­това Маккой търси съдействие отдругаде. Той казва на ди­ректора на Централното разузнавателно управление на Съ­единените американски щати:

- Заловете кучия син и го убийте!

Младата американка седи на масичка пред кафенето и отпива от чашата си, красива и лъчезарна в колосаната си бяла рокля, бяла капела и черни очила. Сигурно е известна актриса. Да, Хуан решава, че е филмова звезда. Много фил­мови звезди са сядали в кафенето му в Баха Калифорния, но тази със сигурност е най-красивата.

Хуан й сервира чаша прясно кафе от най-добрия сорт. Тя му се усмихва. Той може само да си мечтае за жена като нея. Хуан въздиша. Само присъствието й в заведението му през последните няколко седмици му е достатъчно. Днес тя е са­ма; едрият рус американец не се вижда никъде. Нито бодигардовете им. Хуан отчаяно иска да я заговори, но не може да събере сили. Той поставя чашата с кафе на масичката пред нея.

- Gracias - казва тя и припада.

Доктор Хорхе Ернандес бе завършил медицина в Гуадалахара през 1965 година, когато абортът в Щатите беше не­законен. От 1965 до 1973 година Хорхе специализираше в една област: аборти на американки. Беше открил клиники за аборти в пограничните градове, от Матаморас до Тихуа- на. Делото „Роу срещу Уейд“ го накара да изостави тясната си специализация.

Той затвори клиниките си и се премести в Сан Хосе дел Кабо - обичаше риболова. Последната му манипулация върху американка беше преди повече от двайсет години. Определено това беше причината тази американка да се на­мира при него. Хорхе забелязва, че тя няма халка. Той по­тупва ръката й, когато тя отваря очи.

- Къде съм?

- В болница - отвръща Хорхе. - Тук сте, за да направи­те аборт?