Марк Хименес - Отвличането

- Какво? Не!

- Но вие сте бременна, нали знаете?

По изражението на лицето й Хорхе разбира, че не знае.

Тя казва:

- Трябва ми телефон.

Майор Чарлс Удроу Уокър спира джипа пред уединената къща на плажа в покрайнините на Сан Хосе дел Кабо. Вли­за в къщата. Отсъствал е два дена; пътува до границата са­мо за да разбере, че снимката му все още е на първа стра­ница на всички вестници в Америка. Затова е изпратил хо­рата си на север. Ще остане в Мексико още един месец, преди да се присъедини към тях в Айдахо. И тогава ще обя­вят война на Америка.

Дотогава ще се наслаждава на секса с Елизабет.

Чарлс Удроу Уокър беше роден за война и секс. Притежа­ваше психическата суровост да убива и физическата из­дръжливост да прави секс - комбинация, която му носеше огромна власт и над двата пола. Мъжете бяха готови да умрат за него, а жените да легнат под него. Никога не се уморяваше от секс или убиване. Чарлс Удроу Уокър щеше да получава още и от двете.

Преди да тръгне, щеше да убие Елизабет. Вече го оби­чаше, както всичките му жени в крайна сметка го обикваха, но тя беше риск за безопасността му. Жените винаги носеха риск. Чарлс Удроу Уокър обичаше войната и секса, но нико­га не беше обичал жена.

- Елизабет!

Никакъв отговор. Той минава през къщата кьм задната тераса. Оглежда плажа от север на юг. Няма никой, освен една жена на ръба на водата. Тръгва към плажа.

Елизабет усеща присъствието му и се обръща.

Майорът приближава. По лицето му разбира какво ще направи с нея. Той се усмихва, но изведнъж спира и накла­ня глава, все едно се ослушва. И те се появяват. Три черни хеликоптера изникват над дърветата, заобикалят майора и увисват ниско над плажа; три снайпера са насочени срещу майор Чарлс Удроу Уокър. Той поглежда към всеки хеликоп­тер и после обратно към Елизабет.

- Ти ме предаде.

- Ти ме изнасили.

Беше се обадила на директора на ФБР Маккой от легло­то си в болницата и беше заложила капан на майор Чарлс Удроу Уокър. Каза на директора къде се намира и къде ще бъде майорът.

- Длъжник съм ти, Елизабет - беше отвърнал Маккой. - Ти току-що ме направи президент.

- Каза, че ме обичаш - изрича майорът.

- Излъгах.

- Не, не си излъгала. Аз те притежавам, Елизабет. Вина­ги ще те притежавам - ума, душата, живота ти. Никога ня­ма да се освободиш от мен. И един ден ще дойда за теб. Но няма да те убия. Ще ти причиня по-голяма болка. Ще ти от­нема най-скъпото. Обещавам ти.

Той поглежда към хеликоптерите и пренебрежително свива рамене.

- Могат пак да ме арестуват, но не могат да ме задър­жат. Ще се върна за теб, Елизабет. Един ден.

Той се ухилва и усмивката му е сатанинска. Но усмивка­та му изчезва, когато тя казва:

- Те не са тук, за да те арестуват.

Тя се обръща и чува три изстрела.

Елизабет Остин се отдалечава, без да се обръща, но с яс­ното съзнание, че животът й завинаги е променен. Злото я притежаваше. Злото я беше насилило, обладало и посадило семето си в нея. Това зло сега беше мъртво. Но трябваше ли и детето, което носеше в себе си, да умре?

Тя обмисляше дали да убие живота в себе си всеки ден, откакто доктор Ернандес й каза, че е бременна. Беше обмис­ляла и собственото си самоубийство, но първо трябваше да убие Уокър. Сега той е мъртъв и тя е свободна да се само­убие и да убие детето със себе си. Отчаяно иска да умре.

Но не може да убие живота в себе си. Не може да убие детето. То заслужава да живее и следователно Елизабет трябва да живее, за да го дари с живот. Детето с единстве­ното нещо, което я разколебава да се самоубие. Детето спа­сява живота й. Нейната Грейс.

Сега тя чува плача на детето. Той се превръща в хленч и после замира. Детето отново е на тъмно, както когато беше в утробата на Елизабет. Сега обаче тя не може да спаси жи­вота му и то не може да спаси нейния живот. Само един чо­век може да спаси и двете.

Тя чува глас, онзи познат глас на злото:

- Взех най-скъпото ти, както ти обещах. Сега ще я при­тежавам, така както притежавах теб.

Елизабет се събуди, седна в леглото и изпищя:

- Неее!

Бен отвори очи. Огледа се. Беше му се сторило, че чува вик.

Погледна часовника си: четири часа сутринта. Стана и отиде до Джон, който се беше сгушил в спалния чувал. Спомни си онези нощи след войната, когато беше присядал на леглото на сина си и го беше гледал и слушал дишането му, и си беше мислил колко много го обича, но съзнаваше, че не е добър баща. Животът на Джон го беше повел по друг път, който според Бен никога нямаше да пресече неговия. Сега обаче пътищата им се бяха слели.