Марк Хименес - Отвличането

Бен сложи длан върху устата на сина си, за да му попре­чи да извика. Джон стреснато се събуди; осъзна, че е Бен, и се отпусна.

- Време е — прошепна Бен.

Агент на ФБР О’Брайън спеше, завързан с тиксо.

- Какво, по дяволите, означава това „знам“? - крещеше по телефона специален агент Юджийн Девро.

Агентите на ФБР, дори ветерани като него, нямаха право да ругаят пред директора на ЦРУ, дори да беше тъпа пионка на политиците. Директорът Станли Уайт винаги държеше единия си пръст във въздуха, за да знае накъде духа вятърът в политиката, а другия беше заврял в задника си. На Девро обаче не му беше до протокола, особено след като изгуби почти час, за да открие шефа на ФБР, който беше на чикаг­ското летище и всеки момент щеше да отлети за Вашингтон със служебния си самолет, за да му разкаже всичко, което агент Йоргенсон беше открила, и накрая да разбере, че ди­ректорът отдавна знае всичко.

- Знаем, че момичето е там - каза директорът. - Отря­дът за освобождаване на заложници наблюдава мястото ве­че трети месец. В планината денонощно има наши хора.

- Те искат Маккой.

- Да. Смятаме, че възнамеряват да убият президента. Лари заповяда да убият майор Уокър.

- Тогава отивайте и ги арестувайте! И измъкнете Грей­си!

- Не можем! Засега можем да ги обвиним само за при­тежание на оръжие. Трябват ни повече доказателства.

- Ами Грейси? Отвлекли са я и са я прехвърлили през три междущатски граници - това е федерално престъпле­ние! Тя ви е доказателството! Стан, Грейси е дъщеря на Елизабет Остин.

- Остин? Името на момичето е Брайс.

- Моминското име на майката е било Остин, когато е ра­ботила в Министерството на правосъдието. Била е един от прокурорите в процеса срещу Уокър. Тя е била заложникът.

- Господи, не знаех.

- Така е.

- Виж, Юджийн, трябва първо да идентифицираме и ло­кализираме всички, замесени в заговора. Може би имат съ­участници отвън. Няма да позволя да убият президента по време на моя мандат.

- Значи ще я пожертвате?

- Животът на президента е по-важен от този на момичето.

- Можете да охранявате президента!

- Не и от тези хора, Юджийн. Те са обучени убийци, най- добрите. Тия копелета са били изпратени в Северен Виет­нам да убиват генерали - могат да убият всекиго!

- И полковник Брайс може.

- Кой?

- Полковник Бен Брайс, дядото на Грейси. Зелена баре­та. Той е човекът, който е влязъл във военнопленническия лагер „Сан Би“ и е спасил онези пилоти.

- Спомням си това. Получи почетния медал за храб­рост.

- Той е бил един от тях, Стан. Бил е в отряда на Уокър. Свидетелствал е срещу него пред военния съд.

- Майтапиш ли се?

- Ни най-малко, освен това е проследил Грейси до Айдахо по едно тъпо телефонно обаждане от Айдахо Фолс. Аз поне мислех, че е тъпо, защото агент Къри докладва, че източникът не е могъл да идентифицира мъжете и Грейси. Стан, имаш агент на ФБР, който предава фалшив доклад за разпознаване на дете в случай на отвличане. Това е възпрепятстване на правосъдието!

- Не и в случай, включващ националната сигурност. Юджийн, не можехме да компрометираме операцията.

- Е, Стан, мисля, че операцията ви не само ще бъде ком­прометирана, а всеки момент ще бъде провалена, от мен да го знаеш.

- Какво искаш да кажеш?

- Искам да кажа, че най-вероятно точно в този момент полковник Брайс е докопал твоя човек.

Стан се засмя.

- Как ли пък не. Никога няма да намери лагера им. На нас ни отне почти четири години.

- Бонърс Фери. Планина на име Ред Ридж.

Стан спря да се смее.

- Как... откъде разбра?

- Не аз. Полковник Брайс го е разбрал. Той е там в мо­мента.

- Мили боже, ако влезе там сега, ще прецака цялата опе­рация... и ще бъде убит междувременно!

- Стан, не съм много сигурен.

Бен беше обезвредил експлозивите по периметъра и след това монтира собственото си дистанционно детониращо устройство, използвайки акумулатора; беше прокарал кабела до мястото, на което се намираха - зад една оголена скала. Там Джон щеше да е в безопасност. Можеше да про­кара кабела до позицията си за стрелба и сам да детонира експлозивите, но по този начин Джон имаше какво да пра­ви, без да попада на линията на огъня. Когато Джон натис­неше копчето, електрическият ток щеше да плъзне по кабе­ла и да детонира експлозивите. Експлозивите, които тези войници бяха складирали, като нищо можеха да сринат по­ловината планина.