Марк Хименес - Отвличането

Възникнала е спешна ситуация.

Директор Маккой е подробно информиран за ситуация­та на връщане от Капитолия. Елизабет Остин, помощник-прокурор в процеса срещу майор Чарлс Удроу Уокър, е би­ла отвлечена, докато се прибирала предната нощ. Ръко­писният ултиматум гласял, че ще бъде върната на парчета, ако майорът не бъде освободен от най-строго охранявания затвор в Левънуърт, щата Канзас. Дават му двайсет и чети­ри часа. Отрядът за освобождаване на заложници е мобили­зиран.

Отвличането на федерални съдии и прокурори от наркобарони и терористи е ежедневие в Колумбия, Мексико и други държави от Третия свят. Но не и в Съединените аме­рикански щати. Това не може да се случи тук; защото ако се случи и правителството склони пред исканията на похити­телите, върховенството на закона на Америка ще рухне. А ако това се случи по време на мандата на настоящия дирек­тор на ФБР, мечтата му да живее в Белия Дом без съмнение също ще умре.

- Няма да го направя!

Директорът Маккой е в кабинета си в централата на ФБР, заобиколен от заместник-директора, специалния агент, ръ­ководещ отряда за реагиране в кризисни ситуации, и ръководителя на отряда за освобождаване на заложници.

- Пуснете Уокър - казва ръководителят на отряда за освобождаване на заложници Том Бюканън. - Ще поставим проследяващо устройство в обувката му, ще го изчакаме, докато освободи заложника, и тогава някой от моите снай­перисти ще го убие.

- Както убиха онази майка в Руби Ридж? По дяволите, Том, имам две разследвания на Конгреса и един гаден феде­рален съдебен процес заради тъпите ти снайперисти! На всичкото отгоре лидерът на мнозинството ми каза да забра­вя за увеличение на бюджета!

Лари Маккой се обръща и се заглежда през прозореца. Вижда Белия дом в далечината, географски разположен са­мо на няколко пресечки разстояние, но достатъчно близо, за да бъде докоснат политически. А от решението, което вземе сега, ще зависи дали Лорънс Маккой някога ще живее в то­зи дом. Той се обръща.

- Уокър остава в затвора.

Лари Маккой пусна малката закопчана с цип чанта с до­казателства.

Не мислеше, че наистина ше го направят. Ако пресата надушеше, че един федерален прокурор - при това млада жена - е държана заложник от бивши войници, изпълнявали тайни мисии, които сега я разчленяваха и изпращаха части­те от тялото й във Вашингтон в найлонови торбички, с по­литическата му кариера беше свършено. От друга страна, ако освободеше Уокър и Уокър убиеше други невинни граж­дани, политическата му кариера също щеше да приключи. Класическа ситуация, в която всички губят.

- Извадили са ги с клещи - казва заместник-директорът.

Маккой поглежда в торбичката за доказателства, в която се намират кътниците на Елизабет Остин.

Снайперистът от отряда за освобождаване на заложници Франк Кейн седи в колата си пред най-строго охранявания затвор в Левънуърт, щата Канзас. За първи път през десетгодишната си кариера във ФБР той не е въоръжен. Трябва да закара затворника до мястото за освобождаване. В обувките на Кейн са поставени проследяващи устройства, такива има в колата му и в обувките на затворника. В този момент са­молетът С-130 на отряда за освобождаване на заложници, натоварен с десетина снайперисти и достатъчно оръжия за успешен преврат в някоя малка държава, лети над главата му; те ще проследят затворника чрез устройствата и ако трябва, ще кацнат на проклетата магистрала и ще убият ма­йор Чарлс Удроу Уокър и съмишлениците му.

Естествено, след като Елизабет Остин бъде освободена.

- Отбий - казва майорът.

Кейн отбива до изоставена сергия за зеленчуци край пъ­тя. Пред нея е паркиран последен модел черен събьрбан, а на капака е кацнал млад испанец. Ще сменят колите.

Изминаха четирийсет и петге километра на запад от Ле- вънуърт по различни селски пътища според инструкциите на майора. Кейн излиза от седана, без да се притеснява, че изоставя автомобила с проследяващите устройства. Пред­видили са хода на майора; устройствата в обувките им ще насочват екипа за освобождаване на заложници.

Отиват до събърбъна.

- Ключовете - казва майорът и протяга ръка.

Кейн му подхвърля ключовете. Майорът казва нещо на испански на младия мъж и му подава ключовете. Младежът скача от капака, отива до седана, влиза и тръгва обратно към Левънуьрт.

- Карай - нарежда майорът. Кейн кима, отваря шофьор­ската врата и сяда зад волана. - Гол.

Кейн замръзва:

- Какво?

Майорът разкъсва ризата си и я хвърля на земята.