Марк Хименес - Отвличането

Тя си спомни съвета на мисис Бойд от часа по сексуал­но образование. Насочи пръст срещу мъжа и извика:

- Не! И „не“ значи не!

Той просто се изсмя:

- Не и за мен.

Тя си отбеляза наум да каже на мисис Бойд, че съветът й не върши работа при големи, дебели и грозни мъже в пла­нините на Айдахо. Накрая си припомни съвета на майка си: Ако някое момче не приеме отказа ти, просто го изритай в топките. Грейси предположи, че този съвет важи за дебе­лите грозни мъже, и му нанесе най-силния си ритник от тре­нировките по таекуондо - с туристическата обувка. Дебели­ят само изскимтя и разтръска ударената си ръка.

От погледа, който й хвърли, тя осъзна, че е успяла единствено да го разяри. Оставаше й само едно.

Да бяга.

Студеният въздух я стресна, когато излетя от вратата на хижата. Дебелакът никога нямаше да я настигне, ако не се беше подхлъзнала на леда. Топлият му дъх опари врата й като сешоар. Ръцете му сграбчиха дрехите й. Краката й увиснаха.

- Върни се вътре, малката. Буба не е имал девственица от...

Тя чу тъп удар и дебелакът изрева. Пусна я и тя падна на земята. Погледна нагоре и видя как Джуниър замахва с ед­на лопата и отново удря дебелака по главата.

- Буба, кучи сине!

Буба се свлече на колене; погледът му беше замъглен, главата му кървеше. Джуниър беше като подивял и пак за­махваше с лопатата, когато Джако се появи отзад и я из­тръгна от ръцете му.

- Нали няма да убиеш единствения ни експерт но муни­циите, Джуниър. Той е просто пиян.

- С него е свършено! - изкрещя Джуниър и изрита дебе­лака на име Буба в корема. - Изчезвай от планината ми!

Джуниър му подхвърли някакви ключове.

Буба грабна ключовете, пропълзя на безопасно разстоя­ние, после се изправи и препъвайки се, отиде до един стар пикап. Качи се и отпраши надолу по планината.

- О, Джуниър, ти ме спаси!

Пати го прегърна силно. В красивите й сини очи блестя­ха сълзи. Откакто Джуниър беше видял снимката й в онова списание, той знаеше, че трябва да са заедно.

- Така се изплаших! Мислех си, че ще ме изнасили, и се питах къде си. И в този миг ти се появи, беше страхотен! - Тя избърса очи в ризата му. - О, обожавам ризата ти. Каре­то ми е любимо.

Пати го погледна, както онова момиче Мери Ан гледаше професора в „Шоуто на Гилиган“ - беше попаднал на една серия в мотела. И тогава тя каза нещо, което наистина просълзи Джуниър.

- Ти си моят герой!

И отново го прегърна, заравяйки лице в гърдите му. Сърцето на Джуниър щеше да се пръсне, беше толкова щастлив. Прегръдката й компенсираше загубата на Буба и неговите умения с експлозивите. Пати се отдръпна и стис­на мускулите на ръцете му.

- Олеле, колко си силен, Джуниър. Направо си як. Виж, наистина съжалявам за тази сутрин, когато така се разстро­их. Не че съм от републиканците, та да надам вой. Сигурна съм, че имаш причина да убиеш президента.

- Той нареди да убият майора.

- Майорът е баща ти ли?

- Да.

- Ето виждаш ли. Това е основателна причина. Искам да кажа, кой може да те обвинява, че му имаш зъб.

- Сега ще му го върнем тъпкано.

- Баба винаги казва, че каквото повикало, такова се обадило. Не съм много сигурна какво точно означава то­ва.

Той хвана ръцете й.

- Пати, готова ли си за голямата изненада?

Очите й проследиха погледа му към вратата на спалнята до кухнята.

- Ами, да, разбира се, ама, ъъъ, не може ли да ми я по­кажеш по-късно, може би след вечеря. Първо ме разведи из твоята планина. Искам да кажа, нашата планина. Преди да се е стъмнило.

- Ами, добре. То няма закъде да бързаме.

- Разбира се.

Той се усмихна; тя беше казала нашата планина.

- Ами добре.

Пати го загледа малко особено.

- Купи ли ми тампони?

- А, да.

Джуниър грабна кутийката от кухненската маса.

- Ето.

Пати я взе и каза:

- Веднага се връщам.

Тя изчезна в стаята си. Говореше толкова естествено за тези женски работи - менструация, тампони, кръв, - че на Джуниър му ставаше неудобно. Изобщо не се беше замис­лял, че това може да е обикновена тема за обсъждане. След няколко минути тя отново се появи.

- Сега е по-добре. А, и извинявай че по време на пътува­нето те нарекох малоумник.

- О, миличка, наричали са ме и много по-лоши неща.

Джуниър се наведе към нея и хвана хубавото й лице между дланите си. След това я целуна по челото.

- Пати, мечтал съм си за този ден...

- Да, мисис Бойд ни е разказвала за подобни мечти в ча­са по сексуално образование.

По дяволите, какви ги говореше тя!