Марк Хименес - Отвличането

- Шест нула нула - отвърна Бен. - Ще бъдем тук.

- И си нагласете часовника, полковник. Тук сме по тихо­океанско време.

Шерифът се изправи, отиде до вратата и я отвори.

- Знаете ли, полковник, има поне едно преимущество в това, че търсите момичето си без федералните.

- И кое е то?

- Няма да се притеснявате, че може да я убият.

- Току-що го изпуснахте - каза собственикът на магази­на. - Няма и половин час. Това момче не можеше да разли­чи тампон от ролка тоалетна хартия.

Той се засмя на собствените си думи. Смесеният мага­зин на главната улица беше собственост на семейството му повече от петдесет г одини. В него можеха да се купят хра­на, тор, дрехи и тампони.

- Като младеж, който иска презервативи. Подаде ми листче с названието. - Собственикът се наведе и разрови кошчето за боклук. - Да, ето го.

Човекът удари главата си в долната част на тезгяха и от­ново се появи, като потъркваше голия си череп с едната ръ­ка и подаваше листчето бяла хартия с другата. На него има­ше две думи — тампони „Тампакс" - а под тях беше нари­сувано усмихнато лице.

- Това е нейният почерк - каза Бен.

- И рисунката е нейна - отвърна Джон.

Собственикът на магазина леко наклони глава и попита:

- Тече ли ми кръв?

Бен поклати глава.

- Можете ли да го опишете?

- Руса коса, сини очи, висок горе-долу колкото вас, но по-набит, може би към двайсет и пет годишен. Виждам го десетина пъти годишно. Странна птица.

- В какъв смисъл?

- Ами например нещата, които купува - момичешки дрехи, розова пижама, кукла Барби...

- Грейси не играе с кукли - каза Бен.

Джон изскърца със зъби:

- Проклето копеле.

- Пъхна кутийката под палтото си, все едно е списание с голи момичета, и си тръгна... което ми напомня, че преди няколко месеца си купи списание „Форчън“. Спомням си, защото не ми прилича на инвеститор. Може още да пазя броя. - Той отново се наведе и затършува под тезгяха. - Да, ето го.

Той извади списание „Форчън“. Погледна предната страница със снимката на Джон и после към самия него.

- Хей, този прилича на вас. - И той отново погледна ко­рицата. - Но това сте вие.

Той отгърна на страницата със снимката на семейство Брайс.

- Стоях тук и четях статията, когато той дойде и измък­на списанието от ръцете ми.

- Забелязахте ли откъде напусна града?

- Тръгна на север. Беше паркирал точно където сте пар­кирали вие. Излезе от паркинга и се насочи на север, сигу­рен съм.

Бен благодари на собственика за отделеното време и двамата с Джон се запътиха към вратата.

- А, и още нещо - спря ги човекът. Те се обърнаха. - Ня­ма един пръст. Ето този.

Собственикът на магазина сочеше към тавана с показа­леца си.

Бен и Джон излязоха. Бяха обикаляли града да показват снимките на собствениците на магазини по главната улица. Смесеният магазин беше четвъртата им спирка.

- Не е купил тампони за мъртво момиче - отбеляза Бен.

- Тампони - каза Джон. - Не знаех, че вече има цикъл.

- Няма такова нещо. Просто е искала той да дойде в гра­да.

- Но защо?

- Защото е знаела, че аз... че ние ще дойдем за нея. Тя е умно момиче, Джон. - Бен погледна на север, към угасва­щата светлина на залеза. - И е някъде там.

Грейси не беше чула шум от външната стая вече някол­ко часа, откакто Джуниър беше почукал тихо на вратата и я беше помолил да излезе, за да й обясни защо трябва да уби­ят президента. Тя не пожела и той беше казал, че отива в града да й купи „женските работи“. Беше чула шум от по­тегляща кола. Джуниър го нямаше. Сега беше шансът й да се измъкне. Ако успееше да избяга, Бен нямаше да има нуж­да от уискито, за да забрави, че е убил Джуниър и Джако.

Тя отвори леко вратата и надзърна вън. Голямата стая беше празна. Пристъпи крачка...

- Здрасти, миличка.

Грейси се стресна от гласа зад гърба си. Рязко се обър­на. Между нея и вратата към стаята й сега стоеше огромен дебел и грозен мъж, онзи, който беше убил Бамби. Дъхът му миришеше на алкохол, от цялото му тяло се разнасяше противна воня.

- Пипала ли си нещо такова? - попита дебелакът.

Грейси погледна надолу, където ръцете му обгръщаха чатала. Пенисът му не беше отпуснат и сбръчкан като пени­са на баща й онзи ден в баняга; беше лилав и издут, сякаш ще се пръсне. Беше достатъчно голям, за да нарани моми­че като нея. Тя си припомни как мисис Бойд им беше гово­рила за ерекция, как пенисът на момчетата ставал твърд, за да проникне...

- Ако ме докоснеш, Джуниър ще те убие!

- Е, Джуниър го няма, нали?