Адам Блейк - Децата на Юда

Тилмън не бе склонен да оставя въображението си да се вихри лудо, но откри, че си представя сценариите, които ще се разиграят, ако тази кутия на Пандора се отвори и дори само една десета от съдържанието й се появи на бял свят.

Но това беше действаща операция в ход. Не приличаше на запаси на загрижени за оцеляването си фанатици. Бяха пристигнали два камиона и един бе потеглил нанякъде. Другият бе натъпкан до горе с инструменти на смъртта и бе готов да тръгне.

Объркан, Тилмън се завърна на горното ниво.

Припомни си дребното стегнато момиче, което бе наблюдавал на монитора в магазина за цигари в Пимлико. Трудно му бе да съпостави красивото сериозно лице с тази къща на ужасите. Но пък от разказа на Кенеди личеше, че момичето е едновременно и Красавицата, и Звяра.

Поклащайки глава, за да я прочисти от вонята на амоняк, Тилмън тръгна към кабинета. Този път не си направи труда да опитва ключовете, тъй като бездруго нямаше начин посещението му тук да мине незабелязано. Просто срита вратата и влезе вътре.

Тъмнозелен шкаф за документи стоеше скромно в ъгъла. Тилмън дръпна горното чекмедже и откри, че е заключено. Майната му на финеса, помисли си той отново. Все още държеше лоста в ръка и го използва, за да изкриви горната част на чекмеджето и да го издърпа.

По всички папки имаше етикети — TN1, GF3, КВ14. Той извади документите и ги прегледа. Повечето бяха фактури, товарителници и документация за пратките от склада. Винтове, болтове, ремъци и уплътнители пътуваха за Берген, Берлин, Богота, Брюксел и Бризбейн. Или буква А липсваше, или някой бе подредил папките небрежно. Логото на „Скоростен превоз“ бе на всеки лист заедно с различен адрес в различен град по света — всичките доста далеч от Хейз, Мидълсекс.

Тилмън отвори и другите чекмеджета и намери подобни документи. Нищо уличаващо, нищо свързано с действителната работа на склада. Прегледа още някои бумаги, за да се опита да разбере каква точно е операцията на враговете му по изпратените предмети и тяхното местоназначение.

Но нямаше никаква логика. Повечето дестинации бяха големи градове, но имаше и съвсем неизвестни места. Сан Джимиджано. Бардуел, Кентъки. Дарлинг, Южна Африка. Ла Оротава. Той погледна към бюрото, на което стояха два компютъра. Може би с тях щеше да извади по-голям късмет.

Но докато вървеше към бюрото и се навеждаше да включи близкия компютър, чу силен металически шум зад себе си, предизвикан от търкаляне на празни кутии от боя и масло. Беше си направил подобни аларми на всички врати, но посоката на звука показваше, че идва от двойната врата, през която бе влязъл.

Времето му беше изтекло.

Диема чакаше и наблюдаваше. Не можеше да направи нищо друго. Видя Хифела и убийците му да влизат в склада през задната врата. Повечето излязоха отново и тръгнаха към предната част на сградата, вероятно за да заловят Тилмън между двете врати.

Мина цяла минута без никакъв звук.

После се чу силен отекващ гръм.

Лио Тилмън беше екзекутиран.

Диема се опита да реши какво изпитва. Тилмън бе умрял, преди обстоятелствата да я задължат да говори с него. Но докато размишляваше, тя се намръщи. Не, в това нямаше логика. Първото й предположение сигурно беше погрешно.

Илайъс Шъд често мислеше за притчата за талантите. Дори прекалено често. В притчата човекът, който не използвал даденото му от Господ, бил порицан. Благословиите на Господ отивали при онези, които съвестно използвали това, което вече имат.

Талантите на самия Шъд бяха държани скрити, защото бе избрал да последва Бер Лусим в изгнание, а през последвалите десет години Лусим го бе изпращал само срещу най-леките мишени.

И така човек, способен да се изправи срещу най-могъщите воини и да се върне с кръвта им по ръцете си, бе използван да убива мъже, жени и понякога дори деца, които даже не знаеха, че са мишени, и умираха изненадани. Наскоро, докато Шеколни бе проповядвал правото им за присвояване, той бе сътворил ужаси в много по-голям мащаб, но пак без лично участие.

През последните години Шъд бе започнал да мисли за себе си като за човек, чиято служба се състои основно в унижение на гордостта му и в славата, която идва от пренебрегването на славата.

Днес беше същото. Реагираха на аларма в склада. Десет човека. Тълпа Предвестници! Бързаха да реагират на жица, прегризана от плъх, или на пазач, паднал от стола по време на дрямката си.

Но веднага щом видяха задния вход на склада, разбраха, че не е така. Вратата беше оставена отворена, което веднага им показа, че тъпите наемници бяха оплескали работата.