Адам Блейк - Децата на Юда

Пред Тилмън имаше двойна врата, а от процепа й се процеждаше светлина. Той я отвори и влезе.

Озова се в много по-обширно пространство, осветено от прожектори. Огромни рафтове от дърво и стомана се издигаха към тъмния таван, който сигурно бе на дванайсет метра над него. По рафтовете бяха подредени щайги, кашони и обемисти предмети, увити в дебел найлон.

Близо до него друг пазач се обърна, когато вратата се удари в стената.

— Какво ти… — започна той.

После забеляза камуфлажния панталон на Тилмън или просто студеното му строго лице. Очите му се ококориха.

Тилмън го удари по челюстта с пистолета и го стовари върху близкия рафт, който бе солидно изработен и дори не се разтърси. Пазачът успя да стане на крака, но допусна грешка да се протегне за пистолета си. Тилмън срита краката му.

Нямаше нужда да го удря отново. Стисна го в здрава хватка и я затегна.

След трийсет секунди пазачът вече не мърдаше. След четирийсет Тилмън го остави на пода, завърза го и му запуши устата като на първия, после го избута встрани до един от ниските рафтове.

Тези типове със сигурност не бяха Елохим. Бяха обикновени наемници, вероятно местни, при това не много добри.

Сега, с известно закъснение, Тилмън се зае с разузнаването, което в един идеален свят щеше да е извършил, преди да влезе вътре. Първо провери за вътрешни камери и аларми. Нямаше никакви, което не го изненада, след като бе видял качеството на охраната. После откри останалите врати на огромната, подобна на хангар зала. Бяха седем. Заключи няколко с ключовете на пазача и отбеляза местоположението на останалите. Едната водеше към вътрешен кабинет с прозорци от пода до тавана, които даваха възможност на обитателя му да вижда всичко, ставащо в склада. Сега кабинетът бе празен и тъмен.

Тилмън провери и спускащата се от тавана врата на товарното помещение. Не беше отделно място, а пространство в голямата зала с изградена до него платформа и рампа за едри товари. Висок кран се издигаше над нея. Силуетът му приличаше на наведена глава на спящ тиранозавър.

Защо нашето момиче прекарва нощите си тук, зачуди се Тилмън. И защо не е тук сега?

Но може би по-важният въпрос беше: къде е това тук?

Той се приближи до най-близкия рафт и огледа съдържанието му. Едрите опаковани предмети приличаха на машинни части, но не можеше да се разбере за какви машини. Тилмън отвори някои от кашоните с немския парашутистки нож, който носеше в кания на глезена си. Те съдържаха метални детайли, винтове и уплътнители — общия знаменател на гаражи и работилници из целия свят.

Но в гараж или работилница някои от тези кашони щяха да са отворени и използвани. Дори в склад за продажба на едро човек би очаквал някои от тях да са извадени от опаковките, за да бъдат изпратени на поръчителите. Тилмън прокара разперените си пръсти по кашоните. Слоят прах беше доста дебел и с изключение на местата, които бе докоснал, беше непокътнат.

Каквото и да ставаше тук, предметите по рафтовете бяха само фасада. Но за какво? Той се сети за място, където можеше да потърси отговор: камиона. Ако бе натоварен, определено не беше с тези неща. Тилмън се приближи до товарната платформа и задните врати на камиона. Заключени с катинар. Не му отне много време да намери железен лост и да разбие катинара. После бързо отвори вратите.

Тъмната вътрешност на камиона бе претъпкана с кашони. Той извади фенер от раницата си и насочи, лъча към етикетите на по-близките.

C(CH 2OH) 4ПЕНТАЕРИТРОЛ 13 13 Експлозивно вещество. — Б.пр.

B-HMX 95% МАНИПУЛИРАЙ ВНИМАТЕЛНО

1,3 БУТАДИЕН

АМОНИЕВ НИТРАТ ПРЕСОВАНИ ПАРЧЕТА

Пое си стреснато дъх. Това хич не беше хубаво. Някои от тези неща — например амониевият нитрат, който бе съставка на голям процент търговски торове — изглеждаха невинни сами по себе си. Но имаше само един контекст, в който всички тези съединения можеха да се появят заедно, а той бе производството на бомби.

Камионът представляваше фабрика за бомби на колела.

Но не беше само това, откри Тилмън, когато разшири обиска си. Видя и дълги дървени кутии от тип, който разпозна незабавно от наемническите си дни. Това бяха сандъци, в които превозваха оръжия и пушки, опаковани в грес и найлон, за да не ръждясат при дълго складиране. Той отвори една от кутиите и извади лъскава пушка „FN Марк 16“. Преброи шест в кутията. Друга, по-малка кутия в съседната купчина съдържаше четирийсетмилиметрови гранатомети. В следващата имаше разпределители на тактически муниции. С други думи — касетъчни бомби и носителите им.