Адам Блейк - Децата на Юда

Бомби. Пушки. Гранатомети. Всичко, от което се нуждае човек, за да започне война. Тилмън отстъпи назад. Малките енергични бобърчета, крито бяха товарили камиона със смърт, вероятно не бяха донесли сандъците и кашоните отдалеч. При работа с тези неща човешкият контакт се ограничава колкото се може повече, защото ако нечия ръка случайно се плъзне, вече няма да има хора, а само кайма. Следователно някъде наблизо, вероятно в тази зала, имаше запаси от тях.

След като се сети за това, Тилмън откри резерва лесно. В отдалечен ъгъл на помещението той намери комплект подвижни стелажи, от онези, които използваха в библиотеките. Бяха натъпкани като сардини и между тях нямаше пътеки. Всеки се движеше на релси и имаше вграден волан, за да може да потегли наляво или надясно, така че да образува пътека там, където е нужно.

Размествайки рафтовете, Тилмън намери онова, което очакваше да види: капак в пода с три ключалки, разположени в единия му край.

Рискувайки да го чуят, той простреля ключалките и вдигна капака. Автоматично се включиха луминесцентни лампи, които осветиха долната зала. Тя беше също така огромна като горната, но не така висока. Подът бе застлан с каменни плочи, някои от тях напукани, а стените бяха варосани. Широки здрави дървени стъпала водеха надолу, а покрай тях се спускаше механично подемно устройство. Смесена миризма на плесен, грес и белина се издигна да поздрави Тилмън.

Той се замисли за момент. Искаше да слезе долу и да открие най-лошото. Но цялото място, не само скритото мазе, а и самата сграда можеха лесно да се превърнат в капан. Трябваше да вземе предпазни мерки. Не можеше да пренебрегне инстинкта за самосъхранение.

Отвори капака изцяло и той се удари в стената, където бе забито парче дърво, върху което да се облегне. После Тилмън обиколи склада, търсейки нещо, което можеше да използва.

На десет километра разстояние от сградата червена лампичка примигна на табло, придружена от ускоряващия се пулс на електронна аларма.

Диема изруга тихо. Не беше истинска псувня, тъй като племето смяташе неприличните изрази за рана в душата на този, който ги изрича, но все пак вложи доста чувства в нея.

Алармата на склада беше безмълвна, но червената лампа, святкаща над вратите на товарното помещение, показваше, че Тилмън е задействал устройството. Вероятно бе насилил някоя ключалка или се бе озовал пред сензор за движение. И сега беше само въпрос на време. Той все още можеше да се измъкне оттам, преди те да се появят, но само ако знае какво е направил и се задвижи бързо.

Момичето зачака нервно да види как ще се развият нещата. Минаха единайсет минути преди черен ван без странични прозорци да отбие от шосе А312 към промишления район и да спре и да блокира пътя до склада.

Минута по-късно черно волво спря зад него. Веднага след това ванът заобиколи бавно към другата страна на сградата.

Диема загледа разиграващите се събития със смесица от гняв и фатализъм. Все още се нуждаеше от Тилмън и преждевременната му смърт щеше да е пречка. От друга страна, вероятно бе неспособен, за разлика от това, което й бяха казали. В досиетата на Куутма се говореше много за уникалните таланти на Тилмън — бойните му умения, интуицията му, страхотната му смелост, безкрайната му хитрина. А сега изглеждаше, че се проваля при първото препятствие, и то по такъв глупав начин! Не можа ли да провери дали има аларми? Не можа ли да отдели време да разузнае?

От вана и колата слязоха само мъже и тръгнаха към склада. Повечето бяха същите хора, работили там по-рано вечерта, но сред тях Диема видя двама, които бяха различни. Слабият като скелет мъж с бяла коса беше Хифела, Лицето на Черепа, а мускулестият мъж до него, който приличаше на касапин, беше Илайъс Шъд. И двамата бяха обучени палачи, които отговаряха само пред Бер Лусим.

Значи бе свършено. Освен ако не рискуваше всичко, за да отиде да спаси Тилмън от кашата, която беше забъркал. Но дори тогава…

Тя преброи десет. Десет Елохим. А двама от тях бяха сред най-добрите. Свършено беше, независимо дали ще отиде там, или ще си остане на мястото.

Намереното в долната стая не изненада Тилмън, но само защото вече се бе изненадал достатъчно, щом отвори камиона. Заедно с още експлозиви и суровини за тях, имаше и ПЗРК — преносими зенитноракетни комплекси, самозапалващи се фосфорни гранати, белгийски бойни ножове „Татанг“, огнехвъргачки M2 и едва ли не засрамен от лошата си компания, кашон с дигитални часовници, предназначени да бъдат приспособени за таймери. Беше страховит богат арсенал, събран от хора, които знаят какво искат да предизвикат — вероятно Армагедон — и как да го постигнат.