Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

Още един автоматичен откос, още един счупен прозорец, този път отдясно. Вече стреляха от три страни.

— Какво правиш? — попита Пеги, която започваше да се изнервя.

— Мисля — отвърна Холидей. — Дръж се!

— Док? Какво става?

Той не си направи труда да й отговори. Вместо това затвори очи и се опита да си представи разположението на сградите във фермата. Камината беше зад гърба му, там беше юг. В тази посока ги очакваха открита цветна градина и заден двор, който отделяше къщата от заобикалящите я дървета. Успя дори да зърне двора през счупения прозорец.

Коридорът, от който бяха влезли в дневната, се намираше вдясно на Холидей: североизток. Подът с дъбови дъски, страничният двор, колата. Отвъд колите се намираше холандската плевня. Там нямаше никакво прикритие, което означаваше, че стрелецът се е скрил между дърветата. Прозорецът, през който бе влетял куршумът, разбил оръжейната витрина, се намираше вляво от Холидей: запад. Най-гъстата част от живия плет и най-близката до къщата. Точно срещу Холидей се намираше открит отстрани сводест проход, който отвеждаше към старата кухня. Не видя прозорци, така че нямаше как да ги обстрелват оттам. Може би имаше някоя странична врата.

Отвори очи и се надигна няколко сантиметра. Стреляха от дърветата, а не от покривите на околните постройки. Не откри стратегическа височина. Теренът бе леко наклонен на север, но ъгълът бе незначителен. Законите на балистиката отвеждаха до заключението, че траекторията на куршумите би трябвало да е права линия, освен ако стрелците не се бяха качили на дърветата, в което Холидей се съмняваше.

Стисна зъби от яд. Отдавна не се бе оказвал в подобна ситуация. Твърде отдавна. Вярно, че старите войници не забравят наученото, но уменията им закърняват от липсата на практика.

Необходимо му бе усилие на волята, за да остане спокоен и съсредоточен. Беше притиснат от три страни. Двамата стрелци от изток и от юг щяха да ги приковат на пода с кръстосан огън, докато третият, онзи от североизток, щеше да влезе и да тръгне по коридора с дъбовите дъски. Едва ли щяха да се забавят много. След минута, най-много две, щяха да влязат през прозорците и да ги обсипят с дъжд от куршуми.

— Тръгни надясно — нареди той на Пеги. — Не се надигай. Когато свиеш зад канапето, тръгни по сводестия коридор и се опитай да стигнеш кухнята. Чакай ме там.

— А после?

— Направи го!

Чу я как запълзява по пода. Последва нов откос безшумни изстрели; куршумите направиха дупки в стените или се забиха в мебелите. С крайчеца на окото си Холидей видя как Пеги излиза в коридора и й нареди:

— Продължавай!

Проследи я с поглед и видя как влиза в кухнята, след което — без да вдига глава — затърси опипом из оръжейната витрина, докато пръстите му най-сетне докоснаха студения метал на стария маузер. Взе оръжието, след което напипа и кутията с муниции. Разкъса я и извади една от двайсетзарядните пачки.

Дръпна затвора, след което постави пачката отдолу, както при старите винтовки „Гаранд М1“ от Втората световна. Патроните изщракаха един по един, докато пълнителят бе напълно зареден. Холидей издърпа празната лента на пачката и върна затвора на място. Пистолетът бе готов за стрелба. Той пъхна още две пачки в джоба на сакото си, после надигна глава, здраво стиснал маузера в дясната си ръка.

— В кухнята съм! — тихо извика Пеги.

— Идвам! — отвърна Холидей.

Запълзя на четири крака, след което спринтира по коридора към кухнята. Прекалено късно! Дъбовата врата в края на късия коридор се отвори с трясък и на прага застана силует с туристически боти, джинси и тъмнозелен пуловер. Държеше дългоцевно оръжие — руски автомат „Бизон“ с всички възможни допълнителни аксесоари, включително заглушител, снайперска оптика и цилиндричен пълнител за 64 патрона. Оръжие, достатъчно мощно да поведеш с него малка лична война, но неудобно за ползване в тесния коридор.

Стрелецът — не носеше защитна жилетка — вдигна оръжието си и пристъпи напред, но заглушителят закачи библиотеката вляво, което му отне половин секунда от времето за реакция. Това му коства живота. Холидей се прицели в центъра на торса му и започна да натиска спусъка на стария маузер, отново и отново, от разстояние три метра.

Куршумите пронизаха мъжа в гърдите, а изстрелите от пистолета отекнаха силно. Шест изстрела, шест попадения. Мъжът с автомата издаде кратка въздишка, след което започна да се свлича на земята. Холидей пристъпи напред и го улови, хвърли маузера и измъкна автомата от безжизнените пръсти на мъртвеца. Последното дихание на стрелеца погали лицето му. На вътрешната страна на китката на мъртвеца имаше татуировка: меч, чието острие бе завързано с нещо като панделка, с наредени около него рунически знаци.