Пол Кристофер - Мечът на тамплиерите

— Защо? — прекъсна го Холидей.

— Нямам представа. Може би заради пропагандната му стойност. Нали се твърдеше, че Хитлер се уповавал на астролози и хороскопи, сигурно сте чували и онази апокрифна история, че нямал тестиси. В писмото прочетохме и онази глупост, че мечът, видите ли, май бил изкован от Копието на съдбата, онова, с което пронизали Христос на кръста, и притежавал окултни сили, включително дарявал с безсмъртие.

Кар-Харис издаде звук, който наподобяваше смях.

— Очевидно не проработи в случая с хер Хитлер. — Професорът сви рамене. — Така за първи път чухме за меча. По време на войната до нас достигнаха и други слухове, свързани с него, и в крайна сметка успяхме да го открием, когато бяхме командировани в Берхтесгаден.

— Спомняте ли си да сте срещали там човек на име Броудбент? — попита Холидей, който продължаваше да търси връзка между вуйчо Хенри и бащата на адвоката.

— Не, не си спомням — отвърна Кар-Харис.

— Защо дядо е пазил меча в тайна? — попита Пеги.

— И защо е този внезапен интерес към него? — добави Холидей.

— Не съм съвсем сигурен — призна Кар-Харис. — Спомням си, че когато го открихме, Хенри ме закле да си мълча. Беше нещо свързано с Ордена на новите тамплиери. Черни и бели щитове или някаква подобна глупост. Той обаче я възприемаше твърде сериозно.

Старецът се изправи с усилие на крака и взе празната си чаша.

— Едно питие? — попита и посочи импровизирания бар под един от големите разкривени прозорци отстрани на камината. На масичката имаше няколко бутилки с различни алкохолни напитки, сифон за газирана вода и чаши.

Холидей и Пеги отклониха поканата. Кар-Харис се затътри натам и си наля нова порция уиски, която допълни с шумна струя газирана вода от сифона. Обърна се и тръгна към креслото си; пепелта, увиснала от крайчеца на цигарата му, заплашваше всеки момент да падне на пода.

Мощният снайперски куршум прониза стареца между лопатките, прекъсна гръбначния му стълб и излезе през гърдите му сред облаче кръв. Кар-Харис разпери ръце, чашата излетя от дланта му, а погледът му стана безжизнен още преди да се строполи на земята. Частица от секундата след това трясъкът от счупения прозорец изпълни стаята със звън на стъкло, сетне настъпи тишина.

Холидей и Пеги се хвърлиха на пода. Кръвта на стария професор изтичаше пред очите им и попиваше в овалния килим. През вече счупения прозорец влетя втори куршум и се заби в облегалката на канапето. Не се чуваше никакъв друг звук.

„Заглушител“, помисли си Холидей. Оръжието най-вероятно беше автоматична карабина М4А1, каквито бяха използвали в Ирак. Гадно оръжие. Едрокалибрена карабина за специални операции, смъртоносно тиха, смъртоносно точна и… ами, просто смъртоносна.

— Холидей? — повика го Пеги. Гласът й бе тих и овладян. Без паника. Като фотожурналист и преди беше попадала в разгара на сражения. Очакваше команди. Влетя още един куршум, който се заби в оръжейния шкаф в другия край на стаята. Пръсна се още един прозорец. А това означаваше втори стрелец.

— Не ставай — нареди й Холидей и запълзя наляво, за да заобиколи канапето от другата му страна.

Автоматичен откос прониза библиотеките, разкъса гръбчетата на книгите и вдигна във въздуха вихрушка от хартиени конфети. Куршумите засегнаха рамката на една от картините, нацепиха я на трески, завъртяха я и я запратиха във въздуха. Бутилките върху бара се пръснаха и помещението се изпълни с мирис на алкохол. Някой неуморно и методично изтърбушваше помещението, при това в абсолютна тишина. Усещането беше ужасяващо. Но такава бе целта на стрелците.

Холидей погледна към оръжейната витрина.

През рамката на вратата бе преминал куршум, бе разбил ключалката и бе заседнал в приклада на една от изложените във витрината пушки. Приличаше на стар модел на „Грула Армас“, ловна надцевка, произвеждана в Испания. Част от останалите оръжия изглеждаха незасегнати, включително „Мартини-Хенри“ със задно зареждане от времето на Първата световна война и винтовка „Лий-Енфийлд“.

Имаше и един пистолет, полуавтоматичен „Маузер С96“ с тежък пълнител и характерната полирана дръжка, спечелила му прозвището „дръжка на метла“. На лавицата под пистолета имаше златистосиня кутия със сръбски „Първи партизан“, 9-милиметрови патрони тип „парабелум“. Същите, каквито „лошите“ бяха използвали в Косово. Ако можеше да съди по картинката на кутията, патроните бяха на пачки за по-бързо зареждане.