Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

винтън пилки длоухи дауни са само началото, има още много такива лисици, те са в нашето правителство, в нашите медии, в нашите училища, църкви, въоръжени служби, на уол стрийт и къде ли още не. те сасипват тази държава, някой може ли да докаже обратното?

до всички лисици, чуйте това. ние сме по петите ви. ще ви преследваме и избиваме, за да сложим край на безчинствата ви. вземете си поука и променете навиците си или ще си платите за това.

бог да благослови съединените американски щати!

подпис — патриот.

Колийн рязко оттласна стола си от компютъра.

— Патриот? Това писмо истинско ли е?

— Странен въпрос задаваш — отвърна колежанчето и отвори втори имейл. — Е, всъщност не е чак толкова странен, но виж и това.

п.с. до „тру прес“ — кажете на вашингтонската полиция че това не е шега. оставихме пръстов отпечатък върху лъвската статуя на паметника пред полицията, близо до ди стрийт. ще съвпадне с онзи, който намериха.

Колийн завъртя стола си и се върна обратно на бюрото си.

— Искаш ли да се обадя в полицията? — попита колежанчето.

— Не, аз ще го направя. Ти се обади в печатницата. Кажи им, че ще закъснеем с един-два дни, но този път ще отпечатаме двайсет хиляди бройки. Плюс още хиляда от миналия брой, с които да задоволим търсенето на първо време.

— Двайсет хиляди?

— Точно така. А ако някои от продавачите започнат да разпитват, кажи им, че ще си струва чакането — каза тя. За пръв път през този ден Колийн се усмихна. — Кажи им, че тази седмица за всички ще има малко повече храна.

Веднага щом разбрах за имейлите до редакцията на вестник „Тру Прес“, се обадих на Анджали Пател — моя стара позната от отдел „Компютърни престъпления“ в Бюрото. С нея работихме заедно по случая с вашингтонския публичен убиец и аз знаех, че умее да пази самообладание в напрегната ситуация.

Малко по-късно двамата с Анджали отидохме в офиса на вестника — единична стая, предоставена им безплатно в църква на „И стрийт“.

— Не можете да ни забраните да отпечатаме тази статия!

Това бяха първите думи на Колийн Брофи веднага щом се представихме. Госпожица Брофи, редактор на вестника, просто продължи да трака по клавиатурата си, докато ние стояхме в помещението заедно с още трима души от персонала, натъпкани в тясното пространство.

— Кой беше първият човек, който отвори тези имейли? — попитах аз.

— Аз — вдигна ръка мърляв младеж с вид на колежанин. Отпред на тениската му имаше надпис: „Мир, справедливост и бира“. — Казвам се Брент Фостър.

— Брент, запознай се с агент Пател — новия ти най-добър приятел — казах. — Сега тя ще хвърли един поглед на компютъра ти. Веднага.

Бях работил с Пател достатъчно дълго, за да знам, че оттук нататък може да се справи и сама.

— Госпожице Брофи? — добавих аз и отворих вратата към коридора. — Имате ли нещо против да поговорим отвън?

Тя неохотно се изправи и взе пакет цигари от бюрото си. Последвах я към дъното на коридора, където тя отвори прозорец и запали цигара.

— Ще съм ви благодарна, ако приключим бързо. Днес имам ужасно много работа — каза тя.

— Разбира се — отвърнах. — Сега обаче, след като вие взехте вашия пай, аз имам нужда от съдействие. Касае се за убийство.

— Разбира се — подчерта тя с ентусиазма на човек, открил херпес на устната си.

Много бездомници — и съответно техните застъпници — са склонни да смятат полицията по-скоро за пречка, отколкото за съюзник. Бях наясно с това и знаех, че няма да е лесно.

— Няма много за разказване — започна тя. — Получихме имейлите преди няколко часа. Едва ли са пратени от това хлапе Уекслър, така че нямам представа кой е авторът.

— Ясно — казах, — но който и да е авторът, той е направил огромна услуга на вашия вестник, не мислите ли? Чудя се дали има някаква връзка, за която бихте могли да се сетите.

— Но писмото изобщо не е лишено от смисъл, не мислите ли?

Със скорострелния си говор и с енергичното си ръкомахане ми напомняше на моя приятел от ФБР Нед Махоуни. Освен това не бях виждал човек, който пуши толкова бързо. Не Нед — Брофи.

— Надявам се, че не възнамерявате да превърнете тези хора в национални герои — казах й.

— Имайте ми малко доверие — защити се тя. — Имам магистърска степен по журналистика от Колумбийския университет. Освен това те нямат нужда да ги превръщаме в каквото и да било. Те вече са известни и вече са герои — за всеки, който има смелостта да го признае.