Джеймс Паттерсон - Кръстосан огън

— Всичко е част от голямата картина, приятелче. Ти се оглеждай и дръж под око всеки, който се рови в интернет.

Целият този участък, от „Кий Бридж“ до „Томпсън Боут Център“, гъмжеше от туристи, местни жители и студенти, които се наслаждаваха на приятното пролетно време преди началото на влажното лято. Част от тях неизменно стояха наведени над лаптопите си, а между тях несъмнено имаше и такива, които използваха сателитна интернет връзка.

Мич и Дени смятаха да убият два заека с един куршум — да продадат вестниците си и да се оглеждат за подходяща плячка.

Около половин час по-късно група младежи с вид на глуповати колежани, които Дени наблюдаваше от известно време, зарязаха нещата си, за да поиграят на фризби. Той седна наблизо в тревата и махна на Мич, който зае позиция на оградата до реката.

Когато играчите лека-полека се отдалечиха от Дени, той подаде към Мич следващия си сигнал — почесване по темето — и Мич се впусна в лудешкия си танц.

Крещеше с пълно гърло. Размахваше ръцете си като криле на птица. Хвана се за оградата и започна да я клати напред-назад като луд човек, затворен в клетка. И в продължение на поне трийсет секунди всички погледи наоколо бяха вперени в него.

Дени действаше бързо. Пъхна лаптопа на единия от колежаните — симпатичен малък „Мак бук Еър“ — между вестниците си, изправи се и секунда по-късно вече крачеше право към изхода на парка.

Докато минаваше под „Уайтхърст Фрийуей“, той все още чуваше крясъците на Мич, който продължаваше с театъра по-дълго от необходимото. В това нямаше нищо лошо — по-късно двамата хубаво щяха да се посмеят на тази история. Мич поне със сигурност. Господи, как обичаше да се смее този голям мъж!

Събърбънът беше паркиран нагоре по хълма, в една пресечка недалеч от канал „Чесапийк и Охайо“. Дени седна в колата, включи компютъра и веднага се залови за работа.

Десет минути по-късно отново излезе навън с една-единствена мисъл в главата си. Запъти се към паянтовите дървени стълби, които водеха надолу към стария канал, петнайсетина метра под нивото на улицата. Покритата със ситен чакъл пътека покрай него бе любим маршрут за онези, които тичаха за здраве, но след половин цигара време най-после успя да остане сам.

Наведе се, пусна лаптопа в мътната вода и той бързо потегли към дъното, където най-вероятно щеше да си остане завинаги. Всичко приключи изненадващо лесно.

Мисията е завършена , помисли си Дени и се усмихна на себе си, докато се качваше обратно по стълбите, за да открие онзи дивак Мич.

Този следобед в офиса на „Тру Прес“ цареше трескаво оживление, но не повече от всеки друг ден с краен срок. Окончателният вариант на вестника трябваше да стигне до печатницата преди седем, но все още не бяха правени никакви коректури, а времето напредваше.

Колийн Брофи разтърка очи, опитвайки се да се фокусира върху водещата си статия. Заемаше редакторския пост от две години и все още обичаше работата си, но напрежението никога не я напускаше. Ако вестникът не излезеше навреме, осемдесет бездомни продавачи нямаше да имат какво да продават, а в такива моменти хората започваха да избират кое да пропуснат — закуската, обяда или вечерята.

Така че, когато Брент Фостър — стажант от колежа, прекъсна мислите й за незнайно кой път този ден, Колийн едва укроти желанието си да му отхапе главата и да я погълне цяла.

— Хей, Кол? Искаш ли да погледнеш това? Наистина е интересно. Кол?

— Оправяй се сам, освен ако не е нещо много горещо — отсече тя.

— Тогава нека кажем, че нещо се е подпалило — добави колежанчето.

Тя неохотно обърна глава към него, колкото да надникне над рамото му — едно от малкото предимства да работиш в миниатюрен офис.

Върху монитора му имаше отворен имейл от някой си jason.wexler@georgetown.edu, със заглавие „Лисици в кокошарника“.

— Нямам време за спам, Брент. Нито сега, нито когато и да било. Какво е това?

Младият стажант отмести стола си.

— Просто го прочети. Кол.

до населението на вашингтон, окръг колумбия — в кокошарника има лисици, идват нощем, когато никой не гледа и вземат онова, което не им принадлежи. после ядат плячката си и дебелеят докато мнозина други гладуват и се разболяват, а понякога дори умират.

има само един начин за справяне с лисиците, не се споразомявайте с тях и не се опитвайте да ги разберете, просто изчакайте да дойдат в скривалището ви и им пратете куршум в мозъка, проучвания показват, че умрелите лисици изгубват 100% от желанието си да ви оберат, ха-ха.