Лорънс О'Брайън - Истанбулска загадка

— А сега да поговорим — рече инспекторът.

Заведе ме в по-малко помещение от другата страна на коридора, където вероятно утешаваха скърбящите роднини. Седнах върху твърд пластмасов стол. Имаше пет такива, подредени до стената. Инспекторът остана прав, с лице към мен. Стоеше прегърбен, сякаш потънал в мисли, със скръстени ръце. Умората ме надви. Тялото ми най-сетне реши да реагира на всички изпитания, през които преминах.

— Турция и Гърция не са ли в приятелски отношения? — попитах аз.

— Разбира се, но трябва да знаете, че много фанатични гърци предявяват претенции за „Света София“ и за целия този град. Твърдят, че всичко това е тяхно… — Инспекторът изглеждаше оскърбен от тази дързост.

— Но какво общо има всичко това със случилото се с Алек? — недоумявах аз.

Вместо отговор получих мълчание. Чувах само бръмченето от климатика. Зачаках, представяйки си как Алек лежи изстинал в онзи метален шкаф. Инспекторът се втренчи в мен. Може би очакваше да отговоря на собствения си въпрос.

— Дойдох тук, за да разбера какво е станало с приятеля ми, а все още не знам — настоях възможно най-спокойно. — И нямам представа защо фактът, че е грък, е довел до убийството му…

Инспекторът вдигна ръце.

— Ще обясня. Последният гръцки император, наречен Константин XI, изчезнал в „Света София“ в деня, когато градът е бил превзет. — Той млъкна за миг, после продължи с твърд глас: — Някои гърци твърдят, че в онзи следобед императорът сключил договор с дявола, за да бъде спасен под „Света София“, докато дойде подходящият момент да излезе и да отвоюва града. Трябва да разберете, мистър Раян, убийството на грък в този храм не е никак маловажно нещо!

— Не вярвам на легенди, а не мисля, че и Алек вярваше… — снизходително се усмихнах аз. — Нашият институт получи поръчка от ЮНЕСКО да изпълни една обикновена задача тук; да провери как са съхранени и променени мозайките в „Света София“ през годините. Върху това работеше Алек. Не е голям проект. — В стаята стана задушно. Поех си дъх и продължих: — Дори нямаше представител от ЮНЕСКО, който да ни наблюдава. Просто документирахме нещата, отчитайки промените. Това не би могло да има нищо общо с убийството на Алек.

Миризмата на болничен дезинфектант ставаше все по-силна.

— ЮНЕСКО наблюдава „Света София“, така ли? — попита той.

— Просто правим снимки, инспекторе. — Ядосах се и вдигнах ръце. — Хиляди туристи го правят ежедневно… А сега можете ли поне да ми кажете къде е бил намерен трупът на Алек?

Той ме погледна, сякаш се колебаеше дали да сподели още нещо с мен, но продължи:

— Колегата ви е бил намерен пред „Света София“ вчера, рано сутринта. — Огледа лицето ми. — Главата му е била до тялото…

— Бил е обезглавен ли? — повторих бавно.

— Да — отвърна сухо той.

Пред очите ми притъмня… Помислих си какво бе преживял Алек. Вдигнах ръка, сякаш да се предпазя от непосилното напрежение…

Стаята изведнъж се смали, сякаш стените й хлътнаха навътре.

Зловеща тишина настана в помещението. Инспекторът мълвеше нещо, което не разбрах. Думите бяха на английски, но аз не успях да ги проумея.

Фактът, че Алек е мъртъв, бе достатъчно ужасен. Но това, че е бил заклан като животно, ми дойде в повече. Ето защо не дръпнаха чаршафа надолу. Бях прав за това, че тялото му изглеждаше странно издължено…

Отидох до стената и опрях чело в нея. В мен се надигна вълна от погнуса. Белите плочки сякаш бяха покрити с отвратителна мазнина…

Как някой човек можеше да извърши подобна жестокост?

— Не вярвам — прошепнах аз.

Но после се сетих за една статия.

В неделните вестници имаше някаква история за обезглавяване. Без подробности. Дали пишеха за Алек?

Всичко изглеждаше толкова далечно, докато я четях. Трябва да съм чел много такива истории за зверства, за ужасяващи убийства… Преглътнах с мъка.

— Станалото с Алек стигна ли до медиите? — обърнах се към инспектора. Той стоеше до масата.

— И тук журналистите слухтят за подобни истории. — Гласът му прозвуча сурово. — Появи се малка статия във вчерашен турски вестник. Уверявам ви, че не сме издали името.

Затворих очи. Дали пресата в Англия ще открие какво се е случило с Алек? Дали хората ще започнат да коментират скоро в „Туитър“, спекулирайки с фактите? Само можех да предполагам какви теории ще изскочат, как ще се завърти всичко.

— Често ли стават такива неща в Турция?

— Това е първото обезглавяване от три години. Не сме в Ирак.