Лорънс О'Брайън - Истанбулска загадка

— Колегата ви е бил убит, ефенди — прошепна мъжът. Клаксоните и бръмченето на колите край нас почти заглушиха гласа му.

Погледнах го. Почувствах се празен, изтръпнал. Предполагах, че Алек е загинал в злополука.

— Съжалявам за лошата новина.

Вгледах се изпитателно в лицето му.

— Защо ме третирате като престъпник, щом приятелят ми е бил убит?

Той не отговори. Продължи да се взира в мен. Очите му сякаш бяха кървясали. Имаше малък бял белег отстрани на челото си.

— Колегата ви имаше ли врагове?

Поклатих глава и отново попитах настоятелно:

— Ще ми кажете ли какво е станало?

За част от секундата забелязах презрение в изражението му, а после то отново стана безчувствено.

Екотът от трафика около нас се чуваше като приглушено ръмжене. Топлият въздух нахлуваше в колата и усещах, че се задушавам. В мен се надигна гняв. Затворих очи да се успокоя, започнах да дишам дълбоко. Трябваше да внимавам. Ако си изпуснех яростта пред този тип, най-вероятно щях да се озова в затвора.

В паметта ми проблеснаха спомени за Алек. Защо, по дяволите, го бяха убили?

— Тайна ли е? — попитах аз.

— По-късно, ефенди . — Гласът му поомекна.

Минахме покрай колона микробуси, сигурно имаше поне петдесет. Всеки бе украсен отстрани със синьо кръгло лого с очертанията на минаретата и уникалния купол на „Света София“.

Бях посещавал Истанбул два пъти преди това. Алек беше идвал тук повече. Сивите редици от сгради се простираха докъдето ти стига погледът, всичко приличаше на огромен мравуняк. Предполагам, че трябва да е така в мегаполис с население от почти четиринадесет милиона. Никой европейски град не е по-голям.

Погледнах през прозореца, опитвайки се да осъзная какво е станало. Всичко беше толкова нереално. Обзе ме отново гняв. Опрях юмрук в стъклото.

— Ще открием кой е сторил това, мистър Раян — заканително рече инспекторът. — А когато го направим… — Обърнах се да го погледна. Той събра длани така, сякаш мачкаше нещо.

Магистралата се извиси над застроена долина, изпъстрена от паяжини с жълти и бели улични светлини. После зави надясно и пред нас се появи цяла алея с овални офис сгради от стъкло и стомана, целите осветени. В един от блоковете премигваха телевизионни екрани.

Край нас проблясваха електронни билбордове. Огромни червени турски флагове бяха спуснати отстрани на по-големите сгради. Небостъргачите, покрай които минавахме, биха изглеждали на място в Манхатън и Шанхай.

Смесени с цялата тази модерна архитектура, по хълмовете се виждаха осветени минарета и ярки куполи на джамии, наподобяващи миниатюрна „Света София“. Изглежда, всеки квартал си имаше по една. Някои бяха полутъмни и с по-малки минарета, други бяха осветени като футболни стадиони. Но никоя не можеше да се сравни с красотата на „Света София“.

— Алек обичаше този град — прошепнах аз.

— Прав е бил да го обича. Това е градът на бъдещето — отговори инспекторът. — Разрастваме се бързо. И го управляваме добре. — Той гордо посочи с ръка над мегаполиса. — Раждаемостта ни не е ниска като в другите европейски страни. — Мъжът присви вежда и се усмихна широко.

— Хората все още ли се преселват тук?

— Повече от всякога. От Турция и от целия регион. Всеки заслужава бъдеще.

Кой би могъл да оспори това? Обърнах глава и отново се вгледах в профучаващите коли. Те сменяха лентите като че ли се намираха на състезателна писта.

— И почитате миналото — отбелязах аз.

— Да, така е… Вие, западняците, си мислите, че сте най-добрите в опазването на старините, но забравяте, че ние спасихме „Света София“, най-великата постройка на света. Кажете ми, коя 1300-годишна сграда все още се използва в Англия? — Изглеждаше самодоволен.

— Мисля, че гърците вече са живеели в една прогнила империя, когато са изгубили този град — казах аз. — А онази история за вратите на „Света София“ е мит.

— Вярно е, мистър Раян. Както е предсказано. Такава е била съдбата на гърците. Ала са имали късмет. Толерантността на Мехмед, свободата, която е дал на всички етноси и религии, са били нещо, от което вашите европейски крале и инквизитори не са се поучили.

Посочи към един небостъргач с размерите на Импайър Стейт Билдинг. Беше осветен в електриковосиньо, с гигантски ислямски полумесец на върха.

— Вижте, това е бъдещето. Ислямът и капитализмът най-накрая се свързаха в едно. Вярата и парите се преплетоха. Всички ще се изненадате от възможностите на нашите хора.