Лорънс О'Брайън - Истанбулска загадка

Имах късмет да посещавам няколко чудесни часа от курса по творческо писане във Великобритания и Ирландия, а най-ценните курсове бяха в Ирландския писателски център. Освен това съм член на две писателски групи в Дъблин — „Ратмайнс“ и „Уенсдей“. И двете ми помогнаха много. Едно голямо благодаря на всичките им членове.

Чудесната ми съпруга Зен, моята турска принцеса, нейното семейство и моето — всички те изиграха важна роля в създаването на тази книга. Искам също да благодаря на децата си Изабел и Робърт, че приемаха изчезванията ми и много често им нареждах да излязат от стаята, когато работех.

Накрая искам да благодаря на изгубените приятели Ноел и Джими, които отидоха на едно по-добро място преди мен. Много отдавна те слушаха историите ми.

За да научите последни данни от историята за загадката, посетете: www.lpobryan.wordpress.com

На този сайт ще откриете подробности за много аспекти от „Истанбулска загадка“ и информация за пътя, който измина книгата преди публикуването й.

Ще намерите и детайли за следващата част от приключенията на Изабел и Шон — „Йерусалимска загадка“.

Там има снимки, видеоклипове и линкове към „Туитър“ (@lpobryan) и към фен страницата във „Фейсбук“, която също можете да посетите. Можете да ме намерите и в Goodrecids и Linkedln.

Преди да посетя този град за пръв път — преди около двадесет години — си представях Истанбул като мрачен сив мегаполис, но се сблъсках с нещо удивително. Особено старият Истанбул беше като откровение. Древните му византийски и османски забележителности, красотата им, силата и историческата им значимост ме поразиха още тогава. Така е и до днес. „Истанбулска загадка“ е рожба на удивлението ми от красотата на Истанбул.

Преди да решите да прекарате един ден в стария Истанбул, а там има много модерни места и търговски центрове, които да ви ангажират за един по-дълъг престой, моля да обмислите внимателно сезона за пътуването си. Аз мога да оцелея средно при 29 градуса по Целзий средни максимални температури през август, но вие ще се чувствате по-приятно, ако отидете през октомври при 20 градуса средна максимална температура или през някой от междинните месеци.

Ако хотелът ви е обърнат към Златния рог или към Босфора и разполага с ресторант и гледка към тях, един добър начин за започване на деня в стария Истанбул е със спокойна закуска и изглед, на който са се наслаждавали османските султани и византийските императори. Винаги съм обичал закуските в Истанбул. Цвърчащите пържени колбаси, асортиментът от бели сирена, сладките конфитюри и мекият хляб стигат, за да ме задържат на масата много по-дълго, отколкото трябва. Така че не бързайте със закуската, насладете й се.

Ако искате да направите това, струва си да имате предвид следните хотели. Първо, в по-скъпия район, хотел „Нена“ на улица „Клодфарер“ (info@istanbulhotelnena.com, за около 250 паунда на вечер) — великолепен бутиков хотел, от който можете да стигнете пеша до историческите забележителности. Хотел „Нена“ предлага отличен открит бюфет за закуска на терасата и стаи с климатик и безплатен интернет. В по-евтиния край се намира хотел „Стар Холидей“ на улица „Диванйолу“ (info@hotelstarholiday.com, за около 75 паунда на вечер) — в същия район, който предлага закуска на терасата (пред Синята джамия) и стаи с климатик.

Ако вашият хотел е в Султанахмет — старата част на Истанбул, където се намират споменатите по-горе хотели, ивицата земя, на която Константин е създал своя нов Рим, няма да сте далеч от „Света София“, следващата ни спирка. В продължение на хиляда години „Света София“ е била най-голямата християнска катедрала в света. Отворена е от 9 до 16,30 ч. с почивен ден понеделник.

Сградата е открита с пищна церемония от римския император Юстиниан Велики на 27 декември 536 година. „Света София“ е характерна с несравнимия си кръгъл купол. При построяването й никъде по света не съществувала подобна конструкция, дори на четвърт от нейните размери. В продължение на много векове блестящите й мозайки и несравнимите й размери се смятали за чудо.

Куполът на „Света София“ е с диаметър от тридесет метра. Великолепният интериор на купола украсява корицата на „Истанбулска загадка“. Куполът е подкрепен от четиридесет каменни подпори. Четиридесет прозореца между най-долните части на тези подпори придават на купола усещането за светлина, за свобода.

В действителност сградата е била гръцката православна Ватикана през по-голямата част от периода между 536 и 1453 г., католическа катедрала по време на Латинската империя от 1204 до 1261 г. и велика джамия, седалище на Сунитския ислямски халифат от 1453 до 1935 г., когато Ататюрк и турският парламент превръщат „Света София“ в музей. Никоя друга сграда няма такава знаменита история.