Лорънс О'Брайън - Истанбулска загадка

— Всички сме откачени — прошепна нежно Изабел. — Всички ние.

Отново започна да вали рано сутрин. Лятото премина в чудесна есен. Винаги съм обичал Лондон със синьо небе и топло време.

Поизпотих се. На Парк Роуд се трупаше трафик, макар че бе едва 6,45 ч. сутринта. Извадих сребърния ключ от джоба си и го стиснах между пръстите си като талисман.

Щом го пъхнах в ключалката, вратата се отвори. Изабел стоеше от другата страна в дълга бяла тениска. Стигаше до бедрата й. Изглеждаше удивително.

Целуна ме по бузата. Всеки път, когато го правеше, аз все още изтръпвах… Може би беше ехо от облекчението, което изпитах, когато я намерих жива в онази тъмница, оставена на милостта на Малак. Смесваше се и с нещо друго — с щастие.

— Кафето е на балкона — каза тя. — Аз ще съм при теб след минута.

Седнах на един от плетените столове и налях кафе за себе си и за нея. Отпих една глътка.

Много неща се случиха през последните няколко месеца. Ходихме на гръцко православно погребение в Айлингтън за Алек. В крайна сметка майка му наистина се оказа гъркиня. След седмица полските власти я намериха. Присъствахме и на служба за Питър в „Свети Яков“ на Пикадили.

Ръкописът, на който попаднахме под „Света София“, бе изпратен за изследване в Кеймбриджкия университет.

Направих някои проучвания за онази диаграма на задната корица. Не открих нищо ново. Можеше да е византийски магически символ, астрологична карта или загадка, както ни каза Галсъм. А и вероятно нещо напълно различно…

Направих някои проучвания за загадките от онази епоха и научих много за византийската магия. Очевидно император Ираклий е бил голям колекционер на еврейски, египетски и други магически книги. Ръкописът, който намерихме, може да е бил от неговата колекция, от края на царуването му. Но не мога да го твърдя със сигурност. Просто щяхме да чакаме резултата от кеймбриджките изследователи.

Опитах да се върна към снимките на Кайзер на онзи уебсайт и да ги огледам още веднъж, но те бяха изчезнали. Не се изненадах.

Помъчих да включа и института — да направи спектрален анализ на ръкописа, — но там ме посъветваха да почакам, докато хората от Кеймбридж приключат с работата си. Дотогава нямало да разглеждат никакви молби за по-подробен анализ.

Реших да запазя търпение. Имаше за какво да съм благодарен.

Изабел подаде молба за бързо прехвърляне обратно във Великобритания, която бе уважена почти незабавно. Пробвахме да живеем заедно за известно време.

Наскоро реших да обявя къщата си за продан.

Беше време да продължа напред.

В Истанбул отвориха сензационно подземието под „Света София“ пред телевизионните камери. Това беше важна новина и в Англия. Не се споменаваше за нашата намеса или за това, че Алек е загинал там.

Все още си мислех много за него и всеки път осъзнавах какъв късмет извадихме да оживеем. Светът е странно място. Ако Алек не беше умрял, аз нямаше да срещна Изабел.

Чух звук и се обърнах.

Тя излезе на балкона и ми се усмихна. Протегнах ръка.

Изабел я хвана…

Първо бих искал да изразя благодарността си към чудесните градове Истанбул и Лондон и към всичките сърдечни и дружелюбни хора, които живеят там. Множеството исторически забележителности в тези градове и хората, които работят там, са огромен източник за вдъхновение. Бих искал да благодаря за чудесната работа на всички служители в множеството обекти, споменати в книгата.

Подземието и другите места, пресъздадени от мен под „Света София“, „Света Ирина“ и край „Свети Павел“, обаче са изцяло измислени. Такива места не съществуват никъде, освен в моето въображение и в „Истанбулска загадка“.

Бих искал да благодаря за помощта на доктор Антъни Ийстмънд — доцент по история на византийското изкуство в института „Кортоулд“, Лондон, и на доктор Кен Дарк — директор на Изследователския център за изследване на Късната античност и Византия в университета в Рединг, за тяхната помощ, но трябва да посоча, че всички исторически грешки и неточности са само мои.

За сътрудничеството в редактирането бих искал да благодаря за огромната помощ на моя редактор в „Харпър Колинс“ Клеър Борд, която ми помогна да оформя романа си. Бих искал също да благодаря на всички останали пишещи професионалисти и на приятелите, които прочетоха първите чернови на „Истанбулска загадка“ и ми помогнаха с коментарите си. Джийн Дженкинс от Калифорния бе една от тях. Пам Ехърн от Ню Орлиънс бе друга. Благодаря на всички ви за насърченията и подкрепата.