Лорънс О'Брайън - Истанбулска загадка

В колата, на път към тях, я поглеждах разтревожено. Няколко пъти опитах да я заговоря, но тя продължи да клати глава.

Когато стигнахме до блока й в „Сейнт Джоунс Ууд“, се почувствах изтощен. В асансьора отново я попитах какво е разбрала, но тя просто поклати глава. В съзнанието ми се въртяха всякакви теории. Когато отключи, тя заяви:

— Нуждая се от един душ. Ще говорим по-късно.

Ръката й потрепери, щом отвори вратата. После влезе.

— Ще ми кажеш сега — настоях аз и затворих. — Моля те, Изабел. Тревожа се за теб. Не можеш да потиснеш всичко. Аз опитах. Не помага.

Тя се втренчи в мен.

— Няма да повярваш… Дори не знам дали да ти кажа.

— Изабел, подписах декларация. Заложих си живота. Ако кажа на някого какво се е случило, ще ме арестуват след пет минути. Какво има, по дяволите? Хайде!

Тя си пое дълбоко дъх.

— Питър е бил на наша страна. Всичко е било хитрост, за да вземе от Малак телефонните номера на съучастниците му.

— Но той се опита да ме убие. Не вярвам.

— И аз не повярвах, докато полицаят, който ми съобщи това, не ме помоли да обясня защо Малак е застрелял Питър, ако не е бил сигурен, че са го предали. После ми довери, че са арестували двама от съучастниците на Малак в резултат от съобщение, изпратено от телефона на Питър до техните номера.

— Било е хитрост, така ли? — Ядосах се. — Та той ме остави да умра! Събори те с електрошок!

Стояхме в коридора, втренчени един в друг.

— Какво бе толкова важно, че ме оставиха да загина?

— Спомняш ли си заплахата да превърнат Лондон в Армагедон? Смятаме, че е била спряна след онези арести.

Тя се огледа, сякаш виждаше мястото за пръв път.

— Не трябваше да се усъмнявам в него.

— Никой не може да те вини — отвърнах.

После се досетих. Ето защо Питър не ми върза глезените. За да мога да се изправя в онзи басейн. Той го направи нарочно, даде ми шанс. Изабел беше права. Можеше да ме върже така, че със сигурност да се удавя.

— Той жертва живота си. — Изглеждаше изтощена. — Никой не знаеше с какво се е захванал, докато не изпрати съобщение, казвайки, че адресатите на следващия му текст трябва да бъдат арестувани веднага. Най-потайният човек, когото съм познавала. Никога не споделяше с никого в консулството за секретната си работа. Шегувахме се, че е затънал дълбоко. Но той загина заради това. — Тя потрепери.

Странно ми бе да мисля, че човекът, който ме бутна във водата, е бил герой, но не можех да го отрека.

— Мислех, че ще умра там… — продължи тя. После млъкна.

— Аз също.

Огледах се. Апартаментът й беше чист, модерен, почти целият в бяло.

— Благодаря, че дойде — кимна тя.

Имах чувството, че не е сигурна дали е постъпила правилно, като ми каза всичко.

Изабел ме гледаше. Зелените й очи бяха толкова красиви…

— Влизай вътре. Докога ще стоим тук отвън… Ще се върна при теб след няколко минути.

Въведе ме в дневната си. На балкона й беше избуяла цяла гора от растения. Седнах на огромен бял диван и се вгледах в удивителния залез, докато тя си вземаше душ. Вслушах се в звука на преминаващите коли, в далечното съскане на струите от душа и се опитах да преценя какво мисля за Питър сега. Прехвърлих отново всичко в съзнанието си и колкото повече размислях, толкова по-правилни ми се струваха действията му. Вероятно точно това му беше работата — да се впише в такива групи.

Двадесет минути по-късно Изабел се появи, изтривайки косата си с кърпа, облечена в прилепнало черно трико.

— Включи новините — обади се тя. — Да видим какво ще кажат за демонстрацията.

Няколко минути по-късно започнаха новините в десет. Показаха стар клип с един от принцовете пред „Свети Павел“. Той стоеше на стълбите, водещи към катедралата, облечен в тъмносиня униформа, златен ширит и бели копчета. Не бях напълно сигурен защо е там. Гласът на диктора спомена за някакво негово посещение тази вечер. Сякаш си връщаше сградата.

Вратите на катедралата зад него отново бяха затворени. Очевидно след провеждането на малка демонстрация вътре мюсюлманите, които нахлуха, си бяха излезли мирно, без да нанесат никакви щети.

Говорителят премина към друга история — за чумната епидемия в Истанбул. Каза, че стотици хора били поставени под карантина. Шестима починали, сред които ирански учен и индийка, открита в мазе предишния ден. Смъртността сред поставените под карантина оставаше висока, но властите имаха късмет, че инфекцията не бе открита на други места.

И всичко си пасваше идеално.