Скотт Мариани - Наследството на Армадата

Руми слушаше с нарастващ ужас това, което превеждаше ухиленият Буджанда. Часка направи опит да изпищи и да се изтръгне от лапите на едрия мъж, но той я държеше здраво.

— Не я наранявайте, моля ви! — проплака той, а след това, осъзнал, че няма друг избор, побърза да добави: — Ще ви кажа как да стигнете до там. Не е далече.

— Готов ли си да повярваш на един лъжлив индианец, шефе? — подхвърли Вертиз, обръщайки се към Серато.

— Ще повярвам на всеки баща, който иска да спаси дъщеря си — отвърна някогашният наркобарон и се обърна към Буджанда. — Накарай го да ни покаже мястото на картата, а след това ги убийте и двамата!

Няколко минути по-късно над реката екнаха два изстрела. Последният вик на Руми рязко секна. Серато изчака телата да изчезнат в шубраците, а след това заповяда всички да се качват на лодките.

Дългото търсене най-после беше на път да приключи.

— Проверете оръжията си! — заповяда той. — Искам пълнителите да са заредени догоре. Убиваме всичко живо, което заварим там!

— И жената ли? — пожела да узнае Вертиз.

— Най-вече нея! — изръмжа Серато. — Но никой да не я докосва преди мен, ясно?

Извънбордовите мотори изреваха на високи обороти. Лодките се отлепиха от брега и поеха с висока скорост срещу течението.

— Бижутата бяха в Руми — спомни си Брук. — Ако Серато ги е намерил, вероятно вече пътува насам.

— Тези хора са издръжливи като стари ботуши — отвърна Бен. — Не се знае дали Руми изобщо му е казал нещо.

— Аз познавам Серато по-добре от теб, Бен — поклати глава тя. — Виждала съм с очите си на какво е способен.

— Тя е права, човече — обади се Нико. — Ако Серато го е спипал, няма начин да не проговори. Спокойно можеш да забравиш техниките за поведение при разпит, на които са те учили в армията. Никой не издържа, включително и най-твърдите.

Тримата се бяха отделили заедно с Пепе в дъното на лечебницата. В другия край лежеше отец Сколи. Останал без сили след продължителното бягство през джунглата, той спеше дълбоко. Край него бдяха Тика и Куси. Тика тихо плачеше за Учу и изчезналата й приятелка Часка. Всички бяха наясно, че няма да ги видят повече.

— Всичко това означава, че той вече се придвижва насам — каза Брук. — Вероятно с всичките си хора, с бързи моторници. Самата аз преброих някъде към трийсет въоръжени мъже, но може и да са повече. Всяка минута ще бъдат тук.

— Няма да е толкова скоро — поклати глава Пепе. — Аз познавам тази река. Виж това… — Използвайки острия връх на мачетето си, той проследи една дълбока пукнатина в пръстения под на колибата. — Тук сме ние — маркира една точка той, — а тук е приблизително мястото, където свещеникът твърди, че са били нападнати. Разбирате ли какво искам да ви кажа?

— По реката е много по-далече, отколкото по суша — кимна Бен.

— Километри, при това доста. А те не познават терена толкова добре, колкото отецът. Минавайки напряко, той е спечелил много време пред тях. Бих казал, че дори да са сломили Руми, принуждавайки го да говори, те ще бъдат тук най-рано след час. А може би и след два.

— По-добре премести лодката си нагоре срещу течението и я скрий добре — посъветва го Бен.

— Час или два не са чак толкова много — обади се Нико. — За съжаление, времето не е единственото нещо, с което не разполагаме. С какво ще се бием, по дяволите? С лъкове и стрели?

Бен се замисли за момент, после се изправи.

— Трябва да поговоря с Тупак.

Навъсеният Васкар го въведе в колибата. Вождът беше сам. Пепе, Нико и Брук влязоха след него, последвани от неколцина разтревожени членове на племето. Във вътрешността изведнъж стана тясно. Индианците гледаха с очакване Бен и Пепе, застанали най-отпред.

— Войната е близо — започна Бен. — Ти поиска помощта ми срещу тези хора. Дойдох да ти кажа, че я имаш. За съжаление, без оръжие сме обречени. Няма как да ги спрем. Разбираш ме, нали?

— Ние имаме оръжие — отвърна Тупак, изчакал превода на Пепе.

Бен поклати глава и махна към една красиво украсена тръбичка за духане на стената.

— Аз уважавам вашите традиции, но тези неща, които използвате от векове, са абсолютно недостатъчни срещу автоматично оръжие.

— Те нямат думи за „автоматично оръжие“ — отбеляза Пепе.

— Ей това е същността на скапания ни проблем! — отчаяно въздъхна Нико.

— Питай го имат ли някакви други оръжия в селото — рече Бен. — Пък било то и някой счупен пищов.

Тупак са замисли за момент, облизвайки устните си. След кратко колебание опря длани на коленете си и бавно се надигна. Тръгна навън и им направи знак да го последват. Няколко крачки по-нататък имаше още една колиба — по-дълга и по-тясна от нормалните. Когато влязоха вътре Бен разбра защо е така — тя не беше за живеене, а по-скоро нещо като личен склад на вожда.